Същност на изследването Lp-PLA2 (lipoprotein-associated phospholipase A2) е ензим, който хидролизира окислени фосфолипиди в LDL-С. Известно време биологичната роля на Lp-PLA2 в атерогенезата е била спорна. Физиологично Lp-PLA2 е ензим за „почистване“ на окислени фосфолипиди и ограничаване на техния токсичен ефект. Но продуктите, образувани под действието на ензима: лизофосфатидилхолин (LysoPC) и окислени неестерифицирани мастни киселини (oxNEFA) са биоактивни, про-възпалителни и про-атерогенни. Затова хронично повишената активност на ензима допринася за прогресия на атеросклерозата.

Метод на изследване Хемилуминисцентен имуноанализ (CLIA).

Информативно съдържание и клинично значение

• Lp-PLA2 се използва като независим биомаркер за стратификация на кардиоваскуларния риск, защото отразява активното възпаление и нестабилността на атеросклеротичната плака. Повишената му активност показва, че в плаката протичат интензивни възпалителни процеси, които увеличават риска от руптура и остър коронарен синдром.
• Допълва традиционните липидни показатели. LDL-C, HDL-C и общият холестерол измерват „количеството“ липиди, но не показват възпалителната активност. По този начин пациентът може да има нормален LDL, но висок Lp-PLA₂ и да е подценен по стандартните калкулатори (Фрамингам, ASCVD).
• Lp-PLA2 e независим предиктор на събития: инфаркт на миокарда, исхемичен инсулт, сърдечно-съдова смърт.
• Често се използва в комбинация с hsCRP. Разликата между двата показателя е, че hsCRP отразява системното възпаление, а Lp-PLA2 локалното възпаление в плаката. Високи стойности на двата маркера, отразяват особено висок риск.

Какво означават получените резултати?

• Повишените стойности са свързани с по-висок риск от коронарна болест, инфаркт, инсулт, независимо от традиционните липиден профил и CRP.
• Ниски стойности не изключват риск, но намаляват вероятността за активна плакова нестабилност.

Колко пъти трябва да се изследва?

Първоначално еднократно измерване при пациенти с междинен или неясен кардиоваскуларен риск, за да се уточни дали е необходима по-агресивна профилактика. Ако резултатът е нисък и няма нови рискови фактори, няма нужда от редовно проследяване.

Кога има смисъл от повторно изследване?

След терапевтична намеса (например започване на статини, PCSK9-инхибитори, интензивна промяна на начина на живот), ако лекарят иска да оцени:

• дали възпалителният компонент е намалял,
• остатъчен риск въпреки добър LDL контрол.

При значима промяна в риска – нов диабет, нови сърдечно-съдови събития, силно покачване на LDL, пушене и др.

Преданалитичните фактори оказват ли значимо влияние върху показателя?

• Силният постпрандиален липиден пик не оказва голям ефект, но се предпочита проба за анализ да се взема на гладно за стандартизация.
• Остра системна инфекция обикновено не влияе силно (за разлика от hs-CRP), тъй като Lp-PLA₂ е по-специфичен за съдово възпаление.