Съдържание
Anti-Xa при терапия с нискомолекулярен (фракциониран) хепарин (low molecular weight heparin)
| LOINC | 3271-4 |
|---|---|
| Кратко наименование | LMWH |
| Пълно наименование на теста | Anti-Xa при терапия с нискомолекулярен (фракциониран) хепарин (low molecular weight heparin) |
| Мерни единици | IU/ml |
| Методика | Хромогенен метод |
| Други имена | Anti-Xa при терапия с LMWH |
| Материал | плазма от епруветка с Na цитрат |
| Условия за транспорт и стабилност | Епруветка с Na цитрат 1:10 разреждане. Епруветката с Na цитрат се изработва при 18-25°C до 4 часа. След този срок отделената плазма се замразява и транспортира на -20◦ или -70◦. |
| Условия за пробовземане | ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Е кръвната проба да бъде взета от 3 до 4 часа след последното инжектиране на нискомолекулярния хепарин. |
| Референтни стойности | Препоръчителни нива на LMWH измерени с анти-Ха активност: Профилактични: 0,2 - 0,4 IU/mL; Терапевтични при 1х дневно приложение: 1,0 - 2,0 IU/mL; Терапевтични при 2х дневно приложение: 0,5 - 1,0 IU/mL; |
Информация за пациенти
Същност на изследването
Тестът Анти - Ха е широко използван метод за мониториране на антикоагулантната терапия с нефракциониран хепарин (UFH), фракциониран хепарин (LMWH) и директни антикоагуланти (ДОАК).
В лаборатория Цибалаб е въведен тестът анти - Xa за контрол на фракциониран / нискомолекулярен хепарин (LMWH, НМХ). С теста анти - Xa се измерва автоматизирано антитромботичния ефект на нискомолекулярния хепарин. Нискомолекулярните хепарини (Enoxaparin, Nadroparin и др.) се използват за профилактика и лечение на венозна тромбоемболия поради свойството им да инактивират един от факторите, отговорни за кръвосъсирването: фактор Xa. Терапията с НМХ обикновено не изисква лабораторен контрол, но в част от случаите може да бъде назначен тестът анти - Xa. Изисква се при деца и при някои пациенти с бъбречно увреждане, бременни, при хора с наднормено тегло, при високорискови пациенти.
Резултатите се оценяват с оглед вида на прилагания хепарин, дозировката (профилактични или лечебна), времето на вземане на пробата (3 до 4 часа след инжектиране). Ако резултатът е извън терапевтичния диапазон, е възможно да се наложи коригиране на дозата, с цел предотвратяване на усложнения.