Няма съмнение, че храните които хората консумират оказват голямо влияние върху тяхното здраве и качество на живот. През последните няколко десетилетия, дискусията около абнормните хранителни реакции и здравословните проблеми, свързани с тях, набира все по - голям интерес Понятията хранителна алергия и хранителна непоносимост често се смесват от здравните специалисти, пациентите и обществеността Хранителната алергия е абнормен отговор към определени съставки на храните, настъпващ в резултат на специфична реакция на имунната система, с участието на IgE (имуноглобулин Е) антитела. IgЕ медиираните алергични реакции са от бърз тип, свързани с активация на Тh2 клетки. Те засягат около 2 - 3 % от населението. Симптомите се проявяват обикновено в рамките на няколко минути до два часа след консумацията на определена храна и включват уртикария, орален алергичен синдром, ангиоедем, кашлица, задух, повръщане, диария и в редки случаи генерализирана анифилактична реакция. Най–често такива алергични реакции се предизвикват от яйца, мляко, соя, фъстъци, лешници, орехи и морски дарове.

Хранителната нетолерантност, за разлика от IgE-медиираната алергия, засяга около 60% от населението. Причините, водещи до хранителна непоносимост, включват както имунни така и не-имуномедиирани реакции Един от най-добре изяснените имунни механизми на хранителна нетолерантност, е свързан с образуването на специфични IgG антитела. Тези антитела формират комплекси с протеини от храната, които се натрупват в различни тъкани и части на тялото, в резултат на което настъпват възпалителни процеси. Те са причина за изявата на широк кръг от симптоми и реакции, които се проявяват по-бавно - няколко часа до дни след приема на определена храна и персистират в продължение на години, без да се подозират причините за тях.

В лабораторията ЦИБАЛАБ непоносимостта към различни храни се изследва от няколко години. Наличието на IgG антитела срещу някои или множество хранителни антигени могат да бъдат потенциално отговорни за хранителна не-толерантност и различни нейни клинични прояви. Някои от използваните тестове дават качествен резултат (положителен или отрицателен) за някои от наборите антигени (напр.48 хранителни антигена) без да се дефинира степента на непоносимостта. Понастоящем се извършва скринингов количествен ELISA тест (Immunolab IgG test) за определяне на IgG антитела срещу 24 често използвани в храненето на българите хранителни продукти: яйчен белтък, краве мляко, риба треска, пшеница, ръж, ечемик, ориз, портокал, банан, киви, ягода, целина, соя, морков, домат, чесън, лешник, бадем, къри, пипер, сусам, мая за хляб, свинско, телешко месо. Резултатите за специфичните IgG се изразяват в релативни U/ml или класове от 1 до 6 за всеки изследван хранителен продукт. Колкото по-висок е стойността или класът, толкова повече антитела са открити и се очакват повече клинични симптоми. При положителен серологичен резултат за антитела, лекарят или нутриционистът препоръчват промяна в диатичния режим като елиминация на дадената храна или ротационна диета. Тези мерки водят до „успокояване” на имунната система, възпалението на мукозата. Допълнително, чрез елиминиране на положителните храни могат да се повлияят благоприятно и проблеми с теглото.

Интерпретация:

1. отрицателни, положителни клас 1 и клас 2 храни обикновенно не предизвикват клинични проблеми
2. При клас 3 и 4 положителни храни трябва да се редуцира приема им до 1 път на 4 дни за период от 4 до 6 месеца. Изключения са храните мляко, яйца пшеница, фъстъци, които още при клас 3 положителност на резултата трябва да се елиминират
3. Храни, за които е установен клас 5 и 6 положителен резултат трябва да се елеиминират за по-дълъг период- до 1 година в зависимост от храната и симптомите. Този абстинентен период позволява на имунната система да се възстанови

Трябва да се има предвид, че не всички положителни реакции имат клинична значимост. Като за всеки лабораторен резултат, интерпретацията винаги трябва да се прави в контекста на анамнезата и диагнозата на пациента.