• Разпространение в тъканите:

Αлфа-амилазата е хетерогенен калций зависим металоензим с молекулна маса 54-62 kDa. Познати са два изоензима : панкреасен /P-type/ и непанкреасен /S-type/ . Тези изоензими са продукти на два близки локуса на хромозома 1. Двата варианта претърпяват следтранслационна модификация чрез деаминиране, гликозилиране и дегликозилиране до образуване на различните изоформи. Алфа- амилазата има широко розпространение в тъканите като най-висока активност на P- и S- типовете са намерени в екзокринния панкреас и сбюнчените жлези. P-type амилаза се синтезира от панкреасните ацинални клетки и се секретира в чревния тракт чрез панкреасния дуктус. Нейната активност се благоприятства от средно алкалната среда на дуоденума. Най-голямата активност на S-type амилаза е в слюнчените жлези, където се започва хидролиза на нишестето от храната в устата и езофагуса. Нейната активност се прекратява от киселината в стомаха. S-type амилаза се намира също в екстракт от тестиси, яйчници, фалопиеви тръби, белите дробове и мастната тъкан, както и спермата, коластрата, сълзите и млякото. Около 25% от плазмената амилаза се екскретира от бъбреците, но по-голямата част се реабсорбира от проксималните тубули. Предполага се ,че амилазата се елиминира от черния дроб при полуживот от 10 часа.

• Фунция на изследвания показател

Амилазата е ендогликозидаза от клас хидролази, която катализира хидролизата на 1,4-α-гликозидните връзки в полигликозидните вериги на сложните въглеводороди. При това разграждане остават продукти като малтоза, глюкоза и разклонени полигликани. Функционалната цялост на амилазата е абсолютно зависима от присъствие на калций. Понякога други анийони могат да осигурят функционална цялост кото хлориди, бромиди, нитрати, фосфати.

• При диагноза на остър панкреатит – при характерна коремна болка и съмнение за остър панкреатит изследването показва повишение повече от 3х на активността на амилазата /и –или липазата/ с пик на 24-ти час.
• Увеличена амилазна активност в серума може да баде резултат от състояние познато като макроамилаземия – образуват се , макромолекулни комплекси обикновено с имуноглобулини /IgA или IgG в повечето случаи/, както и самополимеризация или свързване с други протеини. Тези комплекси запазват ензимна активност, но не могат да бъдат филтрирани през бъбречните гломерули. Това води до намален клирънс и увеличение на серумната амилазна активност. Макроамилаземията може да се прояви при заболявания, свързани с автоимунни състояния, малигнитет, кардиоваскуларни болести, захарен диабет или малабсорбционен синдром.

Взема се Венозна или капилярна кръв, от която се отделя серум. Aлфа - амилазата се изследва в кръвен серум или хепаринизирана плазма и урина. Плазма от цитратна, оксалатна или ЕДТА кръв не трябва да се изполва поради свързване на активиращите катийони. Активността в серума е стабилна при стайна температура 4 дни!

Референтните интервали /при възрастни/ са 28 - 100 U/L. Без разлика между мъже и жени. P-type амилаза представлява 35 – 50 % от общата серумна амилаза. Активността на амилазата расте с възрастта. При деца до 6 мес. Може да не се открива в серума. Интраиндивидуалните вариации на алфа-амилазата в серума са 10,8%; интериндивидуалните вариации – 32,1%. В повечето случаи вариациите зависят от приема на храни съдържащи нишесте.

Повишени активности на алфа- амилазата:

• Панкреасни заболявания: причиняват увеличение на P-type амилаза – панкреатити, травми, тумори и др.
• Панкреатит (остро възпаление на панкреаса), в тези случаи алфа-амилазата достига най-високи стойности. Диагностично значение има изследването на ензима, както в серума, така и в урината, защото повишените стойности в урината се задържат по-дълго (повишението в серума се наблюдава от 1 до 3 ден, а в урината от 2 до 5 ден).
• Други интра-абдоминолни състояния: заболявания на билиарния тракт, обструкции, белодробни болести, мезентериални инфаркти, остър апендицит, тумори и др.
• Заболявания на слюнчените жлези – причинява увеличение на S-type амилаза, като инфекции, травми , ирадиация и др.
• Други състояния – напр. тумори на тестисите, овариите, простата, езофагуса, тимуса, тироидеята или белия дроб, руптура на ектопична бременност, бъбречни заболявания включващи бъбречна инсуфисциенция.
• Различни други състояния: включващи HIV, диабетна кетоацидоза, макроамилаземия и различни медикаменти / като опиати, диуретици, стероиди/.
• Приемане на медикаменти, предизвикващи спазъм на сфинктера на Oddii (напр. морфин) и др. причини.