Аполипопротеините са белтъчните компоненти на липидните комплекси. Обгръщайки неразтворимото им в течната съставка на кръвта липидно ядро, те осигуряват пренасянето им в организма.

Аполипопротеин А активира ензимите, които зареждат холестерола от тъканите в HDL, и позволява на HDL да бъде разпознат и свързан с рецепторите в черния дроб в края на транспорта. Съществуват две форми на аполипопротеин А - apo A-I и apo A-II. Апо А-I се среща в по-голямо съотношение от апо А-II (около 3 към 1). Концентрацията на апо А-I може да се измерва директно, за разлика от HDL, и има тенденция да се повишава и понижава с нивата на HDL. Това кара някои специалисти да смятат, че apo A-I може да бъде по-добър показател за риска от коронарна болест на сърцето, причинена от натрупването на атерома, отколкото теста за HDL, но това все още не е доказано окончателно. С този тест се измерва и количеството на аполипопротеин В (apo B) в кръвта. Концентрациятана Apo B може да се използва заедно с резултатите от други липидни тестове, зада се определи рискът от развитие на сърдечносъдово заболяване при дадено лице. Тестът не се използва за масов скрининг, но може да бъде поискан,ако човек има фамилна анамнеза за сърдечно заболяване и/или високи концентрации на липиди в кръвта (хиперлипидемия). Той може да се извърши заедно с други тестове, за да се помогне за диагностициране на причината за хиперлипидемията,особено когато някой има повишени концентрации на триглицериди, които могат да попречат на точното изчисляване на LDL холестерола.

Аполипопротеин В е основната белтъчна компонента на липопротеините с ниска плътност /LDL-холестерол/, с междинна плътност /IDL/ и много ниска плътност / VLDL- холестерол/ .Всяка от тези липидни частистици съдържа точно по една молекула от апо В. Така той е показател за броя на атерогенните частици, докато измерването на LDL холестерола дава информация само за съдържанеието на холестерола в LDL частиците. Освен тях, при някои състояния се образуват малки и много плътни LDL частици, които лесно преминават през съдовата стена и се отлагат под формата на атерослеротични плаки. Това са т.нар. sd LDL, които напоследък се считат за по-опасни от LDL. Поради тази и някои методични предимства най- новите изследвания доказват, че апо В е по-надежден и информативен лабораторен критерий за риск от сърдечно съдови заболявания, отколкото изследването на отделните липидни фракции. Особено полезно е изследването му в случаите с повишени стойности на триглицеридите, при които интерпретацията на резултатите от LDL-холестерола може да бъде затруднена. Повишението на Апо В е свързано с наличието на високи концентрации на „лошия холестерол“ в кръвта, което говори за риск от развитието на сърдечно-съдови и мозъчни заболявания. Има и наследствени състояния, при които се наблюдават високи стойности на този белтък, напр. фамилна хиперхолестеролемия.

Съвместното изследване на двата липопротеина дава възможност да се изчисли коефициент на атерогенност - Апо В / Апо А, чието повишение строго корелира с опасността от възникване на сърдечни и мозъчни инциденти. Този индекс има по-добра прогностична стойност отколкото останалите липидни съотношения като общ холестерол / HDL; LDL/HDL относно риска от бъдещи сърдечно-съдови и мозъчни усложнения. Предимствата на това отношение се откроява особено при метаболитния синдром, при който дислипидемията се характеризира с високи стойности на триглицеридите , но нивата на LDL- холестерола могат да бъдат нормални. При такива пациенти, с нормални концентрации на LDL, но високи стойности на аполипопротеин В, може да се касае за наличие на много малки и плътни LDL частици, което се свързва със значителен риск .Предимствата на аполипопротеините се допълват и от факта,че не се изисква задължително 12 часово гладуване преди пробовземането, което е задължително условие при изследването на повечето показатели влизащи в състава на липидния профил.

Apo A1 Аполипопротеин А1 e структурен и функционален белтък, който съставлява 70% от белтъчния състав на липидите с висока плътност (HDL) или известни още като “добър холестерол”. Той активира процесите на извличане на холестерола от тъканите в липидите с висока плътност (HDL-холестерол), като по този начин го транспортира до черния дроб, където той се метаболизира. Концентраците на Аполипопротеин А1 са показателни за нивата на липидите с висока плътност и са в обратна зависимост от риска за сърдечно-съдови заболявания. Ниските концентрации на Апо А1 показват повишена опасност от сърдечно-съдови заболявания, особено при повишени нива на Апо В. Други фактори, които са свързани с ниски концентрации на Апо А1 са: хронични чернодробни заболявания (той е един от показателите, които се използват от някои алгоритми, валидирани за неинвазивна оценка на черния дроб при хронични заболявания като хепатит С, хепатит В, чернодробна стеатоза, чернодробна цироза), хронично бъбречно заболяване, пушене, затлъстяване, повишени триглицериди. Интересен е един генетичен вариант на Апо А1 (Милано), който е свързан с много ниски концентрации на HDL-холестерола и същевременно много по-ниска степен на атеросклероза и привидно дълголетие на носителите, несъответсващо на ниските стойности на “добрия холестерол”.

Взима се Венозна или капилярна кръв от която се отделя серум. Фактори, които могат да повлияят изследването, са: прием на анаболни стероиди, диуретици, андрогении намаляват нивата на този белтък, а статини, фенобарбитал, естрогени, орални контрацептиви го повишават.

Заболявания, които могат да повишат неговите концентрации са некомпенсиран захарен диабет, хипотиреоидизъм, тежки бъбречни и чернодробни заболявания. Намалени концентрации могат да се наблюдават при наследствени заболявания, свързани с подтиснато образуване на Апо В водещо като резултат до ниски нива на LDL и VLDL холестерола, но също и при хипертиреоидизъм, алкохолизъм, остри инфекции.

Повишени стойности на Аполипопротеин А1 се наблюдава при: бременност (анализ на Апо А1 трябва да се извърши най-рано 6 седмици след раждане на детето), алкохолизъм.