Билирубинът е оранжево-жълт пигмент на жлъчката. Нормалната продължителност на живота на червените кръвни клетки в кръвообращението е 120 дни. Когато те са разрушават пигментът, който определя техния характерен червен цвят - хемоглобин, се превръща в неконюгиран билирубин. Само малки количества билирубин обикновено се намират в кръвта. Неконюгираният билирубин не е разтворим във вода и не може да се отдели през бъбреците (не се открива в урината), така че се свързва с албумина в кръвта и се отнася към черния дроб. В черния дроб неконюгираният билирубин претърпява процес на превръщане (свързване със захарни остатъци) до водоразтворим конюгиран билирубин. Той се секретира в жлъчката. С жлъчния сок конюгираният билирубин попада в дуоденума и червата, където под въздействие на нормалната чревна флора се превръща в кафяв пигмент, който определя цвета на нормалните изпражнения.

Измерва се концентрацията на билирубина (общ и директен) в серум, отделен от кръвната проба на пациента.

Концентрацията на билирубин в кръвта е висока при състояние, наречено жълтеница (пожълтяване на кожата и склерата на очите). Най-често е необходимо извършването на допълнителни тестове за изясняване причината за високия билирубин.

Повишеният билирубин може да означава, че твърде много червени кръвни клетки се разрушават и черният дроб не може да премахне билирубина от кръвта достатъчно бързо.

Не е необичайно да се измерят високи концентрации на неконюгиран билирубин в кръвта на новородени бебета от втория до седмия ден от живота. Това преходно състояние се нарича физиологична жълтеница. Концентрацията на билирубина рядко достига стойности по-високи от пет пъти над горната граница на нормата. До 50% от доносени новородени и още по-голям процент от преждевременно родените бебета могат да имат жълтеница. Черният дроб на новороденото не е напълно зрял и не е в състояние да обработва билирубина достатъчно бързо. Физиологичната жълтеница е нормално състояние и отзвучава в рамките на няколко дни.

Жълтеницата при новороденото би могла да бъде признак на заболяване, ако тя продължава по-дълго от 8 - 14 дни, в тези случаи повишението на билирубина може да се дължи на нарушен метаболизъм в черния дроб или малформация на жлъчните пътища. Ако жълтеницата е налице при раждането и е повишен неконюгирания билирубин, най-вероятно се касае за повишено разрушаване на червените кръвни клетки на новороденото, в резултат на кръвногрупова несъвместимост между бебето и майката, наречено хемолитична болест на новороденото.

При възрастни или по-големи деца, билирубин се измерва за диагностициране на заболявания, при които повишените стойности се дължат на:

• усилено производство на билирубин, поради прекомерно разрушаване на червени кръвни клетки (прехепатални, хемолитични жълтеници)
• заболявания на черния дроб (хепатални, паренхимни жълтеници)
• заболявания срързани с нарушен отток на жлъчка през жлъчните пътища (механични, обструктивни жълтеници).

Тестването за билирубин се назначава за изясняване състоянието при следните оплаквания:

• пожълтяване на кожата и склерата на очите;
• потъмняване, кехлибарен цвят на урината;
• бледи изпражнения
• сърбеж
• гадене и повръщане
• болки в корема и/или подуване
• умора и общо неразположение

Взема се венозна или капилярна кръв, от която се отделя серум. За да бъде правилно отчетена стойността, материала трябва да бъде взет сутрин, на гладно.

При новородените: Твърде високите количества неконюгирани билирубина могат да увредят развиващите се мозъчни клетки при кърмачета (керниктер) и да доведат до умствена изостаналост, загуба на слуха, затруднения в говора или припадъци. Важно е да се отбележи, че билирубиновите концентрации при новородени не са твърде високи. Когато концентрацията на неконюгиран билирубин е по-голяма от 15 пъти над горната граница на нормата, се прилага специализирано лечение за намаляването му: излагане на кожата на синя светлина, а понякога и обменно кръвопреливане.

• За бебета в диапазона от 0 до 14 ден нормално е да се намерят стойности до 250 µmol/L .

При възрастни и деца изследването на билирубин - общ, конюгиран (директен) и неконюгиран (индиректен) се използва да диагноза, диференциална диагноза и проследяване на пациенти с жълтеница:

Жълтеници с повишение на общия и предимно неконюгирания билирубин са:

• от свръхпродукция на билирубин (най-чести) - наследствени (таласемия, хемоглобинози и т.н.) и придобити (реакции при кръвопреливане, автоимунни и т.н.) хемолитични анемии; неефективна еритропоеза (мегалобластни анемии, интоксикации с олово и т.н.); разграждане на извънсъдово намиращи се еритроцити (обширни кръвонасядания, хеморагични инфаркти);
• намалено постъпване на билирубин в черния дроб - тежка сърдечносъдова недостатъчност, много ниски стойности на серумния албумин, нарушено залавяне на билирубина от чернодробните клетки (синдром на Gilbert) и др.
• нарушено конюгиране (превръщане от индиректен в директен билирубин) - синдром на Gilbert, синдром на Crigler-Najjar, недостатъчна активност на конюгиращия ензим (физиологична жълтеница на новороденото и т.н.);

Жълтеници с повишение на общия и предимно конюгирания билирубин са:

• нарушено излъчване на конюгирания билирубин от чернодробните клетки - вродени дефекти (синдром на Dubin-Johnson, синдром на Rotor); медикаменти, рентгенови контрастни вещества и др.
• заболявания на черния дроб - хепатити, цирози, засягане на черния дроб от злокачествени процеси, токсични увреждания, лекарствени увреждания, алкохол и др.
• заболявания на извънчернодробните жлъчни пътища - запушване от камъни, притискане от злокачествени процеси, стеснения от сраствания и др.

Има ли хора, които са генетично кодирани да имат по-високи нива на билирубин?

Няколко редки наследствени състояния: синдром на Gilbert, синдром на Dubin-Johnson, синдром на Rotor и синдром Crigler-Najjar могат да причинят повишение в концентрацията на билирубина. От тези четири синдрома най-редкият: Crigler-Najjar е най-сериозният. Първите три са обикновено леки, дълготрайни състояния, които могат да се влошат при определени условия, но като цяло не предизвикват значителни здравословни проблеми. При синдромът на Gilbert продължителното гладуване или общо заболяване могат да причинят лека жълтеница.

Как се лекуват повишените нива на билирубина, респ. жълтеницата?

Лечението зависи от причината за жълтеницата. Затова от изключителна важност е установяването и. При новородени лечението е фототерапия (терапия със синя светлина) или обменно преливане на кръв. При синдромите на Gilbert, Rotor и Dubin-Johnson, обикновено не е необходимо никакво лечение. Синдромът на Crigler-Najjar може да изисква терапия със синя светлина през целия живот, може да отговори на лекарствена терапия или може да изисква трансплантация на черен дроб. Жълтеница, причинена от запушване, например камъни в жлъчката, най-често се решава чрез операция за премахване на блокадата. Жълтеница в резултат на остър хепатит А е най-често с добра прогноза и завършва с пълно оздровяване и т.н.

Има ли нещо, което мога да направя, за да поддържам нормални нива на билирубина?

Въпреки че няма едно конкретно нещо, то е ясно, че прекомерната и дългосрочната употреба на алкохол може да доведе до цироза и трайно увреждане на черния дроб. Избягването на прекомерна консумация на алкохол, лекарства, които могат да бъдат токсични за черния дроб и балансираното хранене могат да помогнат за поддържането здравословното състояние на черен дроб.

Информация за лекари

Информация за партьори