Под кръвно-захарен профил се разбира многократно измерване на кръвната захар в определени часове на деня според възможностите, нуждите и желанието – в амбулаторни условия 3 или 4 – кратно, а в болнични условия е възможно и през 3 часа.

За мониторинг на пациенти със захарен диабет и вземане правилни решения за лечение. Под контрол на кръвната захар при захарен диабет се разбира контрол на т.нар. гликемична тиада:

• кръвна захар на гладно;
• кръвна захар 2 часа след прием на храна (постпрандиална кръвна захар);
• гликиран хемоглобин (HbA1c);

Кръвната захар на гладно отразява чернодробната глюкозна продукция и чувствителността на черния дроб към инсулин. В редица случаи тя се използва като единствен показател за гликемичен контрол, но това не е правилно, тъй като не отразява цялостния контрол на кръвната захар. Кръвната захар след прием на храна (постпрандиална кръвна захар) зависи от стойностите и преди храненето, глюкозния приток с храната, инсулиновата секреция и инсулиновата чувствителност на периферните тъкани. Според редица проучвания високите нива на кръвната захар след хранене са по-силен предиктор и независим рисков фактор за сърдечно-съдова заболеваемост и смъртност при захарен диабет в сравнение с кръвната захар на гладно. Счита се, че в постпрандиалната фаза настъпва неензимно гликиране на протеини, окислителен стрес, ендотелна дисфункция, повишена тромбогенеза, намалена фибринолиза и други неблагоприятни за съдовата стена събития, които потенцират атерогенезата и нейните усложнения. Ето защо постигането на адекватен контрол на постпрандиалната кръвна захар е от изключителна важност.

Взема се венозна кръв, от която се отделя серум/плазма или периферна кръв с капилярна тръбичка, която се смесва с хемолизиращ разтвор.

КЗП се провежда по схема, препоръчана от лекуващия лекар.

Ако такава не е препоръчана се спазва следното:

• Първо вземане - сутрин 8 часа: сутрешна кръвна захар на гладно (до 9:00ч.). Вземането на кръв да е предхождано от най-малко 8-часова хранителна пауза.

закуска 8:30 – 9:00 часа

• Второ вземане в 12 часа: кръвна захар на гладно.

обяд 12:30 – 13:00 часа

• Трето вземане в 15 часа: кръвна захар 2 часа след хранене.

Препоръките за добър гликемичен контрол при небременни, възрастни лица на Международната диабетна федерация и Американската диабетна асоциация са:

• венозна плазмена глюкоза на гладно: 4.0 - 6.1 mmol/L;
• венозна постпрандиална плазмена глюкоза: под 7.8 mmol/L;

При използване на капилярна кръв трябва да се има предвид коригиращ фактор, тъй като нивото на глюкозата, измерено постпрандиално в капилярна кръв е с около 20-25% по-високо от измереното във венозна кръв. Стойностите на глюкозата на гладно в капилярна и венозна плазма са практически идентични (разлика от порядъка на 1-2%).

• капилярна плазмена глюкоза на гладно: 4.1 - 7.2 mmol/L;
• капилярна постпрандиална плазмена глюкоза: под 10.0 mmol/L;

Индивидуализиране на целите при определяне на терапията става като се вземат предвид: възраст на пациента и очаквана продължителност на живота, съпътстващи заболявания, давност на диабета, честота на хипогликемиите, индивидуални съображения на пациента, съществуващи сърдечно-съдови заболявания и напреднали микросъдови усложнения.

Цели на гликемичния контрол по време на бременност (гестационен диабет):

• за жени без предварително съществуващ тип 1 или 2 диабет: на гладно ≤ 5.3 mmol/L; 1-час след хранене ≤ 7.8 mmol/L; 2-часа след хранене ≤ 6.7 mmol/L;
• за жени с предварително съществуващ тип 1 или 2, които са бременни: на гладно, преди лягане и през нощта: 3.3 - 5.4 mmol/L; пикова постпрандиална глюкоза: 5.4 - 7.1 mmol/L; HbA1C: <6.0%;

У дома имам глюкомер и мога сам да измервам кръвната си захар. Трябва ли да правя и КЗП в лаборатория?

Самостоятелното измерване на кръвната захар се насърчава при пациентите с диабет, особено при тези, получаващи многократни дози инсулин или на терапия с инсулинова помпа. При тях е необходимо сами да измерват кръвната захар в много ситуации: преди основните хранения и междинни закуски, понякога постпрандиално, преди лягане, преди физически упражнения, при съмнение за ниска кръвна захар (хипогликемия),след лечение на хипогликемично състояние, до достигане на нормални стойности на кръвната захар, преди изпълнение на критични задачи (например шофиране) и т.н.

Всичко това не означава, че пациентите не трябва да провеждат КЗП в лаборатории. Точно обратното в медицинските лаборатории анализите се извършват от висококвалифицирани медицински специалисти, провежда се вътрелабораторен качествен контрол, което гарантира надеждността на резултатите и получените резултати се валидират от лекар-специалист.