Калий е положително зареден йон, който заедно с други електролити като натрий, хлор и бикарбонат участва в регулацията на нивото на телесните течности и поддържането на алкално-киселинното равновесие. Присъства във всички телесни течности, но се открива в много по-голяма концентрация вътре в клетките. Различни механизми могат да преразпределят калия между вътре- и извънклетъчното пространство. Калият е важен е за клетъчната обмяна и за нервно-мускулната активност, играе роля в много метаболитни процеси, вкл. за усвояването на глюкозата. Калий се приема с храната и се отделя с урината. Нивото му в организма се поддържа в тесни граници и е зависимо от хормонална регулация (алдостерон, кортизол). Патологичните промени в концентрацията на калия могат да бъдат причина за сериозни последствия.

Изследването за калий се провежда, за да се определи каква е концентрацията му в кръвта като част от електролитния панел или базовия пакет от лабораторни изследвания. Търсят се ниска (хипокалиемия) или висока концентрация на калий (хиперкалиемия) в кръвта. Определянето му е подходящо:

1. при бъбречни заболявания;
2. мускулна слабост;
3. сърдечна аритмия;
4. прием на диуретици;
5. високо кръвно налягане;
6. диабетна кетоацидоза;
7. интравенозни вливания и др.

Определянето му в урината е важно при наличие на патологична концентрация на калий в кръвта.

Необходима е венозна кръв, взета в епруветка със сепарационен гел (серум) или плазма (Li-хепарин). Кръвната проба се взема сутрин, до 10ч., на гладно. Препоръчително е изследването да се извърши минимум 10 дни след последния прием на медикаменти и хранителни добавки, съдържащи калий;

Повишени стойности на серумния калий (Хиперкалиемия) може да се установи при наличие на:

1. бъречни заболявания;
2. Адисонова болест;
3. увреждане на тъкани;
4. инфекции;
5. диабет;
6. дехидратация;
7. интравенозни вливания;
8. диуретици и др. лекарства;

Понижени стойности на серумния калий (Хипокалиемия) може да се установи при наличие на:

1. диария и повръщане;
2. хипералдостеронизъм;
3. злоупотреба със слабителни средства;
4. бъбречна недостатъчност;
5. изчерпване на магнезий;
6. лекарства (напр.диуретици) и др.;

Възможно е резултатът за калий да е фалшиво завишен в серума. Причина за това могат да бъдат продължителната венозна стаза, неправилно вземане на кръвта, замърсяване с повърхностно-активни вещества, късно и неправилно центрофугиране на кръвната проба. Серумът с хемолиза е неподходящ за определяне на калиева концентрация. Възможно е да е налице масивно излизане на калий от клетките и без наличие на видима хемолиза.