Липопротеин (a) или Lp(a) за кратко, е голямa, „лепкава“, липопротеинова частица, която се синтезира в черения дроб за разлика от другите липопротеини се разпада в бъбреците и циркулира в кръвната плазма. Състои се от събрани в едно богата на холестерол LDL частица и две протеинови молекули, аполипопротеин B100 и аполипопротеин (а).

Имунотурбидиметричен метод

Аполипопротеин B100 е носител за LDL и е важен за разпознаването и включването на LDL холестерола, чрез рецептори на повърхността на клетките. Размерът на аполипопротеин B100 е еднакъв при всички хора, а размерът на аполипопротеин (а) е генетично определен и се различава между индивидите и може да варира в широки граници. Функцията на аполипопротеина (a) е неизвестна, но това е протеин, който е аналогичен на „лепенка от велкро“ за нормалния LDL. Плазмените нива на Lp(a) зависят от размера на изоформите на аполипопротеин (a), които обясняват повечето от различията, наблюдавани в различните популациии и етнически групи. Много и големи популационни проучвания показват силна връзка между високи нива на Lp(a) и сърдечни заболявания. Това води до консенсус, че е много важен рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания, дори когато нивата на холестерола и други класически рискови фактори като хипертония и диабет са контролирани. Повишава риска от сърдечно-съдови заболявания като причинява атеросклероза (стесняване на артериите) и тромбогенеза. Изследванията показват, че Lp(a) може да ускори атеросклеротично увреждане . Смята се, че се увеличава размера на плаката/атеромата в стените на артериите, причинявайки възпаление, нестабилност и растеж на гладкомускулни клетки. Задържа се в стената на артерията повече от LDL холестерола, като се свързва с лигавицата на артериите чрез своя „лепкав“ аполипопротеин(a). Задейства запушване на артериите образувайки тромби. Смята се, че увеличава риска от инфаркт чрез намеса в механизми на съсирване и следователно насърчаване на развитието на съсиреци по вътрешната повърхност на кръвоносните съдове. Аполипопротеин (а) изглежда подобен на протеини, участващи в съсирването, като например плазминоген. Смята се, че образува връзка между липидите и коагулационна система.

Нивата на Lp(a) са подобни при мъжете и жените. Количеството Lp(a) в кръвта е предопределено генетично. Следователно повишените стойности на Lp(a) са наследствени. Те не се влияят от възраст или пол, слабо се променят от диетата и факторите на средата. Етническият произход има значение: установено е, че нивата на Lp(a) са по-ниски при някои популации, включително китайци и японци, и по-високи при други, включително африкански популации. Нива между 60 и 75 nmol/L присъстват в 30% от кавказците и 60-70% от африканците. Има и „вторични причини“ , които могат да повлияят на нивата на Lp(a). Те включват състояния като хронично бъбречно заболяване, нефротичен синдром и хипотиреоидизъм. Смята се, че 1 от 5-има човека глобално е с повишен риск от развитие на атеросклеротично съдово заболяване поради високи нива на Lp(a), което го прави най-честото генетично обусловено нарушение на метаболизма на липопротеините.

Как се диагностицират високите нива на липопротеин Lp(a) ?

За съжаление, Lp(a) не се измерва рутинно в стандартния лабораторен панел за изследване на липиди в кръвта. Здравните специалисти следва да обмислят неговото изследване при хора, които имат:

преждевременно настъпило сърдечносъдово заболяване (ССЗ) или фамилна анамнеза за преждевременно ССЗ

• фамилна анамнеза за висок Lp(a)
• фамилна хиперхолестеролемия (FH)
• калцифициращо заболяване на аортната клапа
• граничен, умерен 10-годишен риск от ССЗ
• недобър отговор към лечение за понижаване на LDL-холестерола.

Общоприетото ниво на повишен Lp(a), което се свързва с нарастване на риска за ССЗ, е за стойност >125 nmol/L . Голяма група хора са с концентрация в областта между 70 nmol/L и 125 nmol/L - приблизително 20% от населението имат плазмени нива на Lp(a), които се считат за повишени.

Според водещите научни асоциации и Европейското кардиологично дружество изследването на Lp(a) трябва да се извърши поне веднъж в живота на възрастните хора с цел идентифициране на тези, които са с много високи наследствени нива на Lp(a) >430 nmol/L, най-вероятно имащи доживотен риск от атеросклеротично съдово заболяване, еквивалентен на риска, свързан с хетерозиготна фамилна хиперхолестеролемия.

Ефекти от лекарствата: често предписваните понижаващи липидите лекарства като статини имат малък ефект върху Lp(a). За лечение на тези хора за което е известно, че имат високо ниво на Lp(a), се налага да се модифицират другите рискови фактори, особено LDL- холестеролa. Аспирин - може да се добави, ако няма противопоказания, за да се намали риска от тромбоза. След като нивата на Lp(a) са били определени, обикновено не е необходимо да се проверяват отново, но е важно непрекъснато да се наблюдават другите рискови фактори. В момента най-важният начин за управление на високия Lp(a) е оптимизирането на лечението на всички други рискови фактори за сърдечни заболявания, особено прицелният контрол на лошия холестерол. Тук влизат също всички здравословни промени за подобрено общо здравословно състояние като контрола на наднорменото тегло, повишеното кръвно налягане, липсата на физическа активност, диета с високо съдържание на наситени мазнини, пушене и пиене на алкохол във формата на концентрат.

Важни са и навременното диагностициране и лечение на други състояния, които могат да повлияят на нивото на Lp(a), като вече споменатите хронично бъбречно заболяване, нефротично бъбречно заболяване и хипотиреоидизъм.

Освен стандартните липидопонижаващи терапии засега няма одобрено специфично лечение за повишен Lp(a). Има обещаващи терапии, които са във фаза на научни изследвания и клинични проучвания, които се надяваме да навлязат в практиката през следващите години. В момента има няколко нови лекарства в процес на разработване и изпитания, което може да има ефект върху нивата на Lp(a) . Такива са инхибитори на холестерол-естер-трансферен протеин (CETPинхибитори), анти комплементарни олигонуклеотиди и PCSK9 инхибитори. Очакват се резултатите от клиничните изпитвания.

Лечение с афереза - може да се има предвид афереза при пациенти, които имат фамилна хиперхолестеролемия (FH) или резистентност към лечение на хиперхолестеролемия с повишени нива на Lp(a) и доказателства прогресираща коронарна болест. Аферезата е процес, който се премахват частиците, носещи холестерол, включително Lp(a) и LDL чрез селективна филтрация на кръв или плазма и може да постигнат драстични намаления при тези с повишени нива.

Фамилна хиперхолестеролемия: наследствена форма на висок холестерол поради анормален ген, водещ до изключително високи нива - между 7,5 – 12 mmol/l с LDL-холестерол над 5 mmol/L

Фибринолиза: процес на разграждане на съсиреци

Тромбогенеза: генериране или производство на съсиреци