Фосфорът е минерал, който е важен за продукцията на енергия, за функцията на мускулите и нервите, за костния растеж. Изпълнява буферна роля за поддържането на алкално-киселинното равновесие. Значителна част от него се комбинира с калций и участва в изграждането на костите и зъбите. Открива се в мускулната и нервна тъкан. Около 1% от телесния фосфат се съдържа в кръвта. Нивото му зависи от чревната резорбция, излъчването през бъбреците, както и от хормонална регулация (паратхормон, витамин Д и др.). Регулацията на фосфатното ниво в кръвта е свързана с тази на калция.

Най-често се назначава в комбинация с други тестове като калций, паратхормон, витамин Д и подпомага диагнозата и/или мониторирането на лечението на заболявания с калциев и фосфатен дисбалнс. Измермането му е подходящо при наличие на симптоми като умора, слабост или проблеми с костите, при заболявания на бъбреците, стомашно-чревния тракт и др.

Необходима е венозна кръв, от която се отделя серум или плазма за анализ. Кръвната проба се взема сутрин, до 10ч., на гладно. Препоръчително е изследването да се извърши минимум 10 дни след последния прием на медикаменти и хранителни добавки, съдържащи фосфат;

Обмяната на фосфата при здрави е свързана с обмяната на калция. Всички индикации за изследване на калций важат и за изследването на фосфат.

Ниски нива на фосфат в кръвта (хипофосфатемия) се установяват при:

1. хиперпаратиреоидизъм;
2. дефицит на витамин Д;
3. прием на диуретици;
4. недоимъчно хранене;
5. нарушена резорбция;
6. алкохолизъм;
7. хипотиреоидизъм;
8. хипокалиемия;
9. остеомалация и др.

Високи нива на фосфат в кръвта (хиперфосфатемия) се установяват при:

1. бъбречна недостатъчност;
2. чернодробни заболявания;
3. хипопаратиреиоидизъм;
4. интоксикации с витамин Д;
5. акромегалия;
6. карциноми (костни метастази, мултиплен миелом, левкози);
7. медикаменти (диуретици) и др.