При този тест се измерва количествено концентрацията на всички белтъци, които се намират в серума /без тези, които участват в процесите на съсирването/. Най-голямата част от серумните протеини са албумин и имуноглобулини /главно IgG, IgA и IgM/. При измерването се включват и много други белтъци, но те не са повече от 5% от общото количество. Биологичните течности и особено кръвната плазма съдържат разнородна смес от белтъци в различна концентрация, като някои от тях са в много малко количество (ензими, хормони и др.). Понастоящем над 100 вида серумни белтъци са с изяснена структура, молекулна маса и физикохимични свойства. При значителен брой от тях са уточнени биологичната функция и клиничното им значение за практиката, въведени са специфични методи за доказването им и за определяне на тяхното ниво в серума. Тези белтъци се обозначават като индивидуални серумни белтъци. Общият серумен белтък включва всички белтъци в кръвта без тези на кръвните клетки / на хемоглобина/ и без фибриноген.

• Фунция на изследвания показател

Функцията на серумните белтъци е да подържа осмотичното налягане на извънклетъчното пространство, да участват в пренасянето на жизнено важни съставки до прицелните органи и тъкани и като имуноглобулини да се включват в хуморалния имунитет.

• Кога се изследва общ общ протеин:

Общият белтък в серум се измерва, за да даде представа за общата имуноглобулинова концентрация [ общ белтък ] - [ албумин ] = [ глобулини ]. Общият белтък се включва в „чернодробни функционални тестове“, тъй като някои хронични чернодробни заболявания предизвикват увеличение на имуноглобулиновата концентрация, което води до увеличение на общия бетък;

Общ белтък се измерва:

• при съмнение за хуморален имунодефицит, като за поставяне на диагноза се измерват индивидуалните имуноглобулини;
• при съмнение за наличие на парапротеини. Обикновено общ белтък се имерва заедно с албумин в серума.

Взема се Венозна или капилярна кръв, от която се отделя серум или плазма за анализа. Венепункцията трябва да се извърши с минимална стаза, поради опасност от повишаване на белтъците при продължително притискане. Процедурата по вземане на кръв следва да се извършва винаги в една и съща позиция на тялото - в легнало или седнало положение.

• Интраиндивидуални вариации -3.5%. Интериндивидуални вариации – 6.2%. Вариации на метода – 0.9%. Причини за вариации – серумната концентрация на белтъците се влияе от степента на хидратация и от позицията на тялото през последните часове.
• Отклонения от приетите „нормални“ стойности:

Повишени стойности на общия белтък:

• При дехидратация [албуминът също ще бъде повишен]– при обилни изпотявания, недостатъчен прием на течности, повръщания, диарии и др.
• Хронични инфекции – възпаления като остеомиелит, ендокардит и др.
• Автоимунни нарушения напр. ревматоидни заболявания, системен лупус, без да се включват орган-специфични автоимунни болести.
• Парапротенинемия – миелома и други причини.
• Някои кръвни заболявания

Понижени стойности на общия белтък:

• При състояния на понижени основни компоненти - албумин и имуноглобулини ( главно IgG ).
• Нисък общ белтък и нормален албумин може да бъде индикация за наличие на хуморален имунодефицит.
• Значителна загуба на белтъци – при някои бъбречни заболявания, обширни изгаряния, някои чревни заболявания, кръвоизливи и др.
• Повишено разграждане на белтъците – при повишена функционална активност на щитовидната жлеза, злокачествени тумори и др.
• Понижен синтез на белтъци – недоимъчно хранене, нарушена резорбция (всмукване на белтъците) в тънките черва, тежки заболявания на черния дроб и др.
• Свръховодняване на организма

Измерването на общия белтък няма голяма диагностична значимост. При наличие на патологични отклонения е необходимо изследване на основните компоненти –албумин и имуноглобулинови класове, както и съответни индивидуални белтъци.

Източници: 1. Последно актуализирани методологично зависими реферетни стойности зададени от производителя.

Интерференция: повишен билирубин и липемия водят до негативна интерференция; хемолизата – до позитивна интерференция.