Уреята е важен краен продукт на белтъчната обмяна. Синтеза на урея се осъществява единствено в черния дроб от CO2 (въглероден двуокис) и NH3(амоняк). За разлика от амоняка уреята не е токсична. Тя се разтваря добре във вода, преминава през всички мембрани, които са пропускливи за вода, поради което се разпределя равномерно в тъканите на организма. По-голямата част от образуваната уреята се отделя през бъбрека, малки количества се излъчват през стомашночревния тракт и кожата. В редица случаи уреята може да бъде увеличена над или намалена под границите на нормата и изследването и може да даде ценна информация за състоянието на организма.

Изследва се при всички бъбречни заболявания. Показател е за обмяната на азота (белтъците) в организма. Може да се изследва при съмнения за разпад на тъкани, при изгаряния, мускулни травми. Показателя е по-малко надежден за бъбречната функция от Креатинин.

Взима се Венозна или капилярна кръв от която се отделя серум или плазма.

Повишение на уреята над границите на нормата се наблюдава при:

• повишен прием на белтъци в храната; повишен белтъчен разпад в слeдствие на инфекции, температурни състояния, тежки травми, тумори и др.;
• обезводняване на организма – обилни изпотявания, повръщане, диария и др.
• при болести на бъбреците и пикочните пътища – остра и хронична бъбречна недостатъчност; запушване на пикочните пътища от камъни, тумори и др.

Понижение на уреята под границите на нормата се наблюдава при:

• бедна на белтъци храна
• тежки чернодробни заболявания с нарушение в синтеза на уреята
• по време на нормално протичаща бременност

Освен в изброените по-горе случаи, уреята може да е повишена или намалена и при много други заболявания.