Образуваният в процеса на кръвосъсирване фибрин подлежи на разграждане, което се осъществява от фибринолитичната система на плазмата. Основен ензим в тази система е плазминът. Плазминът разгражда както неразтворим, така и разтворим фибрин и фибриноген. В резултат се образуват различни продукти, които се обозначават с общото понятие ФДП (FDP – fibrin/fibrinogen degradation products). D-димерът (DD – димери между 2 D-фрагмента) е един от крайните продукти на фибринолизата, получен от разграждането на неразтворим фибрин, стабилизиран от фактор ХІІІа. Той е най-малкия фибрин-деградационен продукт с кръстосани връзки. FDP се образуват при фибриногенолизата и при фибринолизата, а само DD - при фибринолизата. По тази причина D-димерът е много чувствителен маркер за активиране на коагулацията.

В човешкия организъм е налице една постоянна минимална активност на про/антикоагулантната система, по тази причина при здрави лица има налични ниски нива на D-димер в плазмата (референтни стойности: 0.50 μg фибриноген еквивалент/mL (μg FEU/mL).

Сутрин до 10:00ч. на гладно. Да се изисква информация за провеждана антикоагулантна терапия. При пациенти на антикоагулантна терапия, кръв трябва да се взема при едни и същи условия. Взима се венозна кръв. Епруветка с Na цитрат 1:10 разреждане. Епруветката с Na цитрат се съхранява и транспортира (при 18-25 °C) до 4 часа. Отделена плазма (до 2 часа след венепункция) се съхранява и транспортира (при 2-8°C) до 24 часа.

Повишени стойности на D-димер се наблюдават при непатологични състояния – тютюнопушене, напреднала възраст, бременност, постоперативно, както и при редица патологични състояния, без да ориентират за наличието на конкретно заболяване:

• Тежко протичащи случаи на коронавирус
• Клинични или субклинични случаи на ДИК синдром (дисеминирана интравазална коагулопатия) - за потвърждаване/отхвърляне на предварителна диагноза ДИК синдром, определяне на потенциалния риск при пациенти с наличен ДИК синдром, проследяване ефекта на започната терапия;
• Венозен тромбоемболизъм (ВТЕ): дълбока венозна тромбоза (ДВТ) и/или белодробна емболия (БТЕ). D-димерът е задължителен елемент от съвременния диагностичен алгоритъм при БТЕ. Негативният Д-димер почти в 100% отхвърля белодробна емболия. Положителният резултат няма особено значение.Стойностите на Д-димер могат да служат за прогнозиране хода на емболията,тежестта,риска от рецидиви,продължителността на антикоагулантната терапия.
• Прееклампсия, еклампсия, вътрематочна смърт на плода;
• Чернодробни заболявания;
• Бъбречни заболявания, включително бъбречна недостатъчност;
• При пациенти на хемодиализа;
• Отхвърляне на трансплантиран орган;
• Малигнени заболявания (туморната тъкан е покрита с фибринова мрежа);
• Сърдечни заболявания (предсърдно мъждене, остри коронарни синдроми);
• Възпалителни процеси от различно естество;
• Други състояния, свързани с активация на про/антикоагулантните процеси, като например скорошна хирургия, активно или скорошно кървене, хематоми, масивни изгаряния, травми;
• При ухапване от отровна змия.

Трябва да се има предвид, че при индивиди с дефицит на фактор XIII, дори и при наличие на масивен тромб, нивото на D-димер остава ниско (на практика 0 при хомозиготни носители).