Лекарствените средства от групата на антиагрегантите оказват своя терапевтичен ефект, въздействайки по различен начин върху тромбоцитите. Механизмът на действие на P2Y12 - инхибиторите е различен от този на Аспирина. Те се свързват с разположения на тромбоцитната повърхност рецептор за АДФ - P2Y12, и така потискат АДФ-индуцираната тромбоцитна агрегация. Известни лекарства от тази група са Сlopidogrel, Рrasugrel (трета генерация перорален тиенопиридин), Тicagrelor (от групата на циклопентил-триазолопиримидините) и Сangrelor (за интравенозно приложение). Приложението на тези медикаменти изисква индивидуално дозиране според степента на инхибиране на тромбоцитите. P2Y12 receptor blockade test е лабораторен тест, предназначен за измерване степента на антиагрегантния отговор при пациенти, приемащи P2Y12 – инхибитори. Изследва се степента на подтискане на тромбоцитното слепване като ефект на медикамента.

Доказано е, че при остър коронарен синдром (ОКС) и при перкутанна коронарна ангиопластика (PCI) едновременното лечение с аспирин и клопидогрел намалява риска от последващи сърдечно-съдови инциденти, в сравнение с изолираното приложение на аспирин. Резултати от различни клинични проучвания показват:

• 20% намаляване на честотата на нефаталния МИ, инсултите и на сърдечно-съдовата смърт при пациентите, получили в първите 24 часа комбинация от аспирин и клопидогрел в сравнение с тези, лекувани само с аспирин;
• добавяне на 75 мг клопидогрел към терапията с аспирин в първите 24 часа на ОМИ със ST-елевация води до 9% намаляване на общия риск от вътреболнична смърт, повторен МИ и инсулт;
• при пациенти с ОМИ със ST-елевация и венозна фибринолиза добавката на клопидогрел към аспириновата терапия подобрява кръвотока в инфарктната артерия;

Подобно на аспирин, и за клопидогрел има данни за недостатъчна ефективност при блокиране на тромбоцитната агрегация. Стандартните изследвания на тромбоцитната функция показват в 5-10% (според някои автори до 19%) пълна резистентност и в около 25% наличие само на частичен отговор към клопидогрел. Възможни причини за резистентност са:

• полиморфизъм на рецептора P2Y12 за АДФ, дефекти в сигналните пътища на следрецепторно ниво;
• индивидуални различия в цитохром Р450, отговорен за метаболизирането на клопидогрел в черния дроб;
• повишена тромбоцитна реактивност преди назначаване на лекарството;
• неадекватно дозиране при пациенти с по-висок индекс на телесната маса, придружаващи заболявания (напр. инсулинова резистентност) и др.;

P2Y12 receptor blockade test не може да се използва при следните случаи:

• пациенти с вродени аномалии на тромбоцитите;
• брой на тромбоцитите - под 100G/L;
• прием на гликопротеин IIb/IIIa инхибитори - времето за възстановяване функцията на тромбоцитите варира между отделните индивиди и е по-дълъг при пациенти с нарушена бъбречна функция;
• други антитромбоцитни средства –Cilostazol и др.;

Взима се Венозна с 3.2% Na цитрат (синя капачка). За да бъде правилно отчетена стойността, материала трябва да бъде взет 5 дни след началото на терапията.

Резултатите от теста се отчитат като P2Y12 реакционни единици (РRU), които се изчисляват като функция на степента на агрегация. Те трябва да се тълкуват във връзка с други лабораторни и клинични данни на разположение на лекаря.

Ориентировъчна таблица за сроковете за изследване след начало на терапията

~~socialite~~