Свързващ протеин-3 на инсулиноподобният растежен фактор (Insulin-Like Growth Factor Binding Protein-3, IGFBP-3) е пептид от 264 аминокиселини (молекулно тегло 29 kDa), произвеждан от черния дроб. Той е най-разпространеният от групата IGFBP, които транспортират и контролират бионаличността и полуживота на IGF, по-специално IGF-1 (основният медиатор на анаболните и растежно-стимулиращи ефекти на GH). Несвързани IGFBP-3 и IGF-1 имат кратък полуживот (t1/2) съответно от 30-90 минути и 10 минути, докато комплексът IGFBP-3/IGF-1 се елиминира с много по-бавен t1/2 от 12 часа. В допълнение към своята IGF-свързваща функция, IGFBP-3 проявява и присъщи растежно-регулиращи ефекти, които все още не са напълно изяснени, но са предизвикали интерес по отношение на възможна му роля като прогностичен туморен маркер.

Секреция на IGFBP-3 и IGF-1 е подобна, синтеза им се контролира предимно от GH. За разлика от секрецията на GH, която е пулсативна и демонстрира значителни дневни вариации, нивата на IGFBP-3 и IGF-1 показват само незначителни колебания. Следователно нива на IGFBP-3 и IGF-1 дават много добра представа за производството на GH и ефекта му върху тъканите.

Индикации:

• Диагностициране на нарушения в растежа;
• Диагностициране на дефицит на растежен хормон при възрастни;
• Мониторинг на лечението с рекомбинантен човешки растежен хормон;
• Като възможно допълнение към изследването на IGF-1 и GH при диагностика и проследяване на акромегалия и гигантизъм;

Материал за изследване: Серум. Препоръчително е 12ч. Преди вземане на пробата да не се приемат мултивитамини и хранителни добавки, съдържащи биотин (Вит В7).

Ниски нива

Ниски нива на IGFBP-3 и IGF-1 се наблюдават при дефицит на GH или резистентност към GH. Ако са придобити в детска възраст, тези състояния водят до нисък ръст.

• Дефицитът на GH в детска възраст може да бъде изолирана аномалия или да е свързан с дефицити на други хипофизни хормони. Някои от последните случаи могат да се дължат на тумори на хипофизата или хипоталамуса, да са резултат от черепна лъчетерапия или интратекална химиотерапия на злокачествени заболявания в детска възраст.
• Повечето GH резистентност в детска възраст е лека до умерена, като причините варират от лошо хранене до тежки системни заболявания (напр. бъбречна недостатъчност). Тези индивиди могат да имат нива на IGF-1 и IGFBP-3 в референтния диапазон. Тежката GH резистентност в детска възраст е рядка и обикновено се дължи на дефекти на GH-рецепторите.

Както GH дефицитът, така и леката до умерена GH резистентност могат да бъдат лекувани с рекомбинантен човешки GH (rhGH). Разпространението и причините за GH резистентност при възрастни са несигурни. GH дефицитът при възрастни се наблюдава главно при пациенти с тумори на хипофизата. Той е свързан с намалена мускулна маса и повишена сърдечно-съдова заболеваемост и смъртност, но заместителната терапия остава спорна.

Високи нива

Повишените серумни нива на IGFBP-3 и IGF-1 насочват към свръхпроизводство на GH или прекомерна терапия с rhGH. Ендогенният излишък на GH се причинява най-вече от GH-секретиращи аденоми на хипофизата, което води до гигантизъм, ако е придобит преди затварянето на епифизите, и до акромегалия след това. И двете състояния са свързани с генерализирана органомегалия, хипертония, диабет, кардиомиопатия, остеоартрит, компресионни невропатии, леко повишаване на риска от рак и намалена продължителност на живота. Правдоподобно е, но недоказано, че дългосрочното прекомерно лечение с rhGH може да доведе до подобни неблагоприятни резултати.

Референтните граници на показателя зависят ли от възрастта?

Референтните граници на инсулиноподобния растежен фактор 1 (IGF-1) и IGF-свързващия протеин 3 (IGFBP-3) са силно зависими от възрастта и резултатите винаги трябва да се интерпретират в контекста на възрастта на пациента.

Има ли заболявания, които могат да повлияят резултатите за IGFBP-3 и IGF-1?

Разминаващи се резултати от IGFBP-3 и IGF-1 понякога могат да възникнат поради чернодробно и бъбречно заболяване.

Може ли IGFBP-3 да се използва като прогностичен маркер при ракови заболявания?

Понастоящем IGFBP-3 не може да се използва надеждно като прогностичен маркер при рак на гърдата, дебелото черво, простатата или белия дроб.

Мога ли да сравнявам резултати за IGFBP-3 от различни лаборатории?

Анализите за IGFBP-3 показват значителна вариабилност между платформите и производителите. Директното сравняване на резултатите, получени от различни анализи, е проблем. Затова проследяването на пациента е за предпочитане, да се извършва с един и същ метод, и по възможност в една и съща лаборатория.

Измерването на IGF-1 като цяло е показало по-висока диагностична чувствителност и специфичност в сравнение с IGFBP-3. Следователно, изследването на IGFBP-3 обикновено трябва да се комбинира с изследване на IGF-1. Комбинацията от измервания на IGF-1 и IGFBP-3 е по-добра от определянето на всеки от аналитите самостоятелно при диагностика на дефицит и резистентност към растежен хормон (GH) и при мониторинга на терапията с рекомбинантен човешки GH. За разлика от това, при диагностика и проследяване на акромегалия и гигантизъм, измерването на IGFBP-3 добавя малко информация към изследването на IGF-1.

Нива на IGF-1 и IGFBP-3 под 2,5-ия персентил за възрастта насочват към дефицит на GH или тежка резистентност, но при пациенти с непълен GH дефицит или лека до умерена GH резистентност те могат да са в референтния диапазон. При GH дефицит нивата на GH също са ниски и показват неоптимални отговори при стимулационни тестове (напр. упражнения, клонидин, аргинин, грелин, GH-RH, инсулин-индуцирана хипогликемия), докато при тежка GH резистентност нивата на GH са значително повишени.

Целта на заместителната терапия с растежен хормон (GH) както при деца, така и при възрастни е да се постигнат нива на IGF-1 и IGFBP-3 в референтните граници, в идеалния случай в средната до горната трета. По-високите нива рядко са свързани с по-нататъшни терапевтични ползи, но потенциално биха могли да доведат до дългосрочни проблеми с излишък на GH.

Повишените нива на IGF-1 и IGFBP-3 подкрепят диагнозата акромегалия или гигантизъм при лица със съответни симптоми или признаци. При успешно лекувани пациенти и двете нива трябва да са в нормалните граници, в идеалния случай в долната трета. Както при диагнозата, така и при проследяване, нивата на IGF-1 корелират по-добре с клиничната активност на заболяването, отколкото нивата на IGFBP-3.