Изследването представлява скрининг и включва поредица от тестовете, които дават информация за наличието или липсата на антитела, насочени към еритроцитните антигени.

Тази информация включва:

• наличие на автоеритроантитела, фиксирани върху еритроцитите ( насочени срещу антигени на собствените еритроцити) при автоимунни хемолитични анемии и други автоимунни заболявания;
• наличие на свободни в серума автоеритроантитела ( насочени срещу антигени на собствените еритроцити) при автоимунни хемолитични анемии и други автоимунни заболявания ;
• наличие на алоеритроантитела ( насочени срещу антигени на чужди еритроцити) при алоимунизация в резултат на предшестващ антигенен стимул- бременност, аборт, кръвопреливане;

Използваните методи се базират на принципа на аглутинацията - колонна хемаглутинационна технология. Нормалните човешки еритроцити се аглутинират в присъствието на антитела, директно насочени към антиген, съдържащ се върху еритроцитната мембрана.

В скрининга са включени следните тестовете:

• аглутинационен и ензимен тест в авто- и ало- система;
• индиректен антиглобулинов метод- индиректен тест на Coombs (ало- система) ;
• директен тест на Coombs ( авто- система) с полиспецифичен антиглобулинов серум ;

Скрининг за еритроантитела се извършва в следните случаи:

• на всички бременни жени, без оглед на тяхната АВО и Rh(D) кръвногрупова принадлежност;
• при пациенти, на които предстои кръвопреливане;
• на политрансфузирани пациенти – при таласемия, хемофилия и др;
• при болни с хемолитични анемии;
• доброкачествени и злокачествени хемопатии;
• при всички случаи на неясен анемичен синдром и др.;

При бременни жени (не само при Rh отрицателните) скрининг за еритроантитела се извършва в 3-ти, 6-ти и 9-ти лунарен месец.

При пациенти, които са на хемотрансфузии, скринингът за антитела се извършва всеки месец. При анемични състояния с данни за хемолиза, както и за бременни жени предлагаме следния алгоритъм за изследване:

• При други състояния, налагащи подбор на кръв за хемотрансфузия;

Взема се Венозна кръв в епруветка с EDTA или Li heparin. Eпруветката с антикоагулант K2EDTA или Li-хепарин (пълна кръв) се съхранява и транспортира при (2-8°С) до 24 часа. Специфични условия за вземане няма: през целия ден. Забележка: Резултатът е готов същия работен ден след 18ч. (без събота и неделя)

Не се доказват патологични антиеритроцитни антитела свободни в серума и/ или фиксирани върху еритроцитната мембрана като нормална (референтна) стойност. Тогава резултатът се интерпретира като отрицателен.

Освен ABO и Rh и Kell има ли други видове еритроцитни антигени, които са от значение за преливането на кръв или за развитие на хемолитична болест на новороденото? Могат ли срещу тях организмът да образува антитела? Да, много други антигени, които са разположени по повърхността на червените кръвни клетки имат важно клинично значение. Такива кръвногрупови антигени са например: Kidd, Duffy, Ss, MN и други. Организмът не произвежда антитела към тези антигени, освен ако не е изложен на контакт с тях при преливане на кръв или по време на бременност. Обикновено антителата не се откриват по време на рутинно определяне на кръвна група, но могат да бъдат доказани при скрининг за антиеритроцитни антитела. За повече информация относно тези антигени и антителата, насочени към тях виж раздела за определяне на специфичност на еритроантителата.

Скрининг за антиеритроцитни антитела – автоеритроантитела/алоеритроантитела; Изследването включва директен и индиректен тест на Coombs и свободни в серума авто-/ало еритроантитела.

При положителен резултат от изследването е необходимо да се определят с поредица от допълнителни тестове:

• температурна характеристика на антителата, т.е. дали са „студови“ или „топли“;
• Имуноглобулинова характеристика на автоеритроантителата;
• Специфичност на еритроантителата;
• Титър на еритроантителата;