Еритроантителата са протеини, произведени от имунната система на организма, насочени срещу „чужди“ еритроцити (червените кръвни клетки).

Този тест идентифицира специфичните антиеритроцитни антитела, които могат да се докажат в кръвта на лице, което има положителен скрининг тест за еритроантитела.

Специфичността- показва към кои конкретни еритроцитни антигени са насочени антителата.

Изследването е необходимо да се направи при всички пациенти с доказани при скрининга антитела:

• бременни жени;
• политрансфузирани пациенти (мнокократно кръвопреливани);
• пациенти с предстояща хемотрансфузия с оглед подбор на кръв за преливане;
• пациенти с автоимунна хемолитична анемия

При наличие на свободни в серума антиеритроцитни антитела се определя тяхната специфичност, т.е. към кой от еритроцитните антигени е насочено антитялото.

При положителен директен тест на Кумбс е възможно отстраняване на фиксираните антитела от еритроцитната мембрана чрез елуция и допълнително определяне на тяхната специфичност.

Използваните методи се базират на принципа на аглутинацията - колонна хемаглутинационна технология.

Нормалните човешки еритроцити се аглутинират в присъствието на антитела, директно насочени към антиген, съдържащ се върху еритроцитната мембрана.

В изследването за определяне на специфичност се включват методите, по които антителата са реагирали при скрининга за еритроантитела:

• аглутинационен и ензимен тест ;

• индиректен антиглобулинов метод- индиректен тест на Coombs;

При положителен скрининг за свободни в серума антиеритроцитни антитела се препоръчва да бъде определена тяхната специфичност и титър.

Специфичността на еритроантителата показва към кои конкретни еритроцитни антигени са насочени антителата.

Определяне на специфичност на еритроантителата се извършва на пациенти с доказани при скрининга еритроантитела:

• При бременни жени : за пренатална и постнатална диагностика на хемолитична болест на новороденото при Rh несъвместимост между майката и плода;

• На пациенти, на които им предстоят многократни кръвопреливания, с оглед подбора на подходяща кръв за преливане, особено при деца с таласемия и хемофилия и млади жени в детеродна възраст;

• Пациенти с автоимунна хемолитична анемия;

• При други състояния, налагащи подбор на кръв за хемотрансфузия ;

Взема се венозна или капилярна кръв в епруветка с EDTA или Li heparin.

Eпруветката с антикоагулант K2EDTA или Li-хепарин (пълна кръв) се съхранява и транспортира при (2-8°С) до 24 часа.

Специфични условия за вземане няма: през целия ден.

Забележка: Резултатът е готов същия работен ден след 18ч. (без събота и неделя)

Не се доказват патологични антиеритроцитни антитела свободни в серума и/ или фиксирани върху еритроцитната мембрана като нормална (референтна) стойност. Тогава резултатът се интерпретира като отрицателен.

Какво е значението на резултатите от теста?

Резултатът от идентификацията на еритроантителата ще посочат специфичното антитяло или антитела, които присъстват в кръвта на изследваното лице.

Ако антитялото, което е идентифицирано се счита за клинично значимо, то тогава трябва да бъде взето под внимание при всяко преливане на кръв и / или бременност.

Ако клинично значими антиеритроцитни антитела са били идентифицирани по време на бременност, е необходимо активно проследяване състоянието на плода, допълнителни изследвания и наблюдение на бременната жена.

Дали антителата ще се отразят върху състоянието на бебето или не, зависи от това, дали неговите еритроцити притежават еритроцитните антигени, срещу които е насочено антитялото.

Някои антитела могат да преминават през плацентата от майката в плода и да причинят хемолитична болест на новороденото (ХБН).

Пациенти, при които са идентифицирани едно или повече клинично значими еритроантитела, изискват особено прецизен подбор на кръв за преливане.

Еритроцитите, които ще се преливат, не бива да притежават съответните антигени, към които са насочени антителата.

В противен случай е възможно да настъпи тежка, дори животозастрашаваща хемолитична реакция.

При състояния, които изискват периодични кръвопреливания, пациентът е изложен на много чужди еритроцитни антигени.

В такива случаи съществува риск той да се развие множество еритроантитела с течение на времето, което прави намирането съвместима кръв все по- трудно.

Ако идентифицираното антитяло не е клинично значимо, тогава не съществува риск то да предизвика следкръвопреливна реакция или да причини хемолитична болест на новороденото.

Във всички случаи обаче, преди преливането на кръвни съставки е необходимо да бъдат проведени разширени претрансфузионни тестове за съвместимост.

Примери за клиничнозначими антиеритроцитни антитела: Анти- Rh (D, C, E, c, e), Kell (K, k, Ku), Duffy (Fya, Fyb, Fy3),Kidd (Jka, Jkb, Jk3),Diego (Dia, Dib, Wra),MNS (S, s), A1 и др.