Това са автоантитела, насочени срещу антигени на островните клетки на панкреаса.

• GAD (Glutamic Acid Decarboxylase) e ензим, установен в централната и периферна нервна система, островните клетки на панкреаса, тестиси, яйчници, тимус и стомах. Има важни метаболитни функции, свързани с регулация на невротрансмисията в мозък и в контрола на освобождаване на инсулина от секреторните гранули.
• GAD съществува в 2 изоформи - МТ 65 kDa (GAD 65) и MT 67 kDa (GAD 67), които имат 68% прилика. Болни с автоимунен диабет I тип имат автоантитела срещу GAD 65, за разлика от болните с неврологични болести, където антоантителата са насочени срещу GAD 67. IA-2 е тирозин фасфатаза, която също се експресира в панкреаса и мозъка.

Клинично значение

Анти-островните автоантитела се свързват с островните клетки на панкреаса и ги разрушават, като по този начин разрушават тяхната основна фукция - производството на инсулин. Високите автоантителни титри (количество) корелират с разрушаването на бета клетките на панкреаса и често намаляват към края на първата година на заболяването.

Антителата срещу панкреасните островни клетки се установяват при:

• 70 – 85 % от болните с инсулин-зависим захарен диабет (ИЗЗД)
• 50 -90 % от възрастни болни с латентен автоимунен захарен диабет (ЛАЗД)
• 5 -10 % от близки роднии на болни с автоимунен гестационен диабет.
• Установяването на анти-GAD65 или IA-2 антитела при роднини на болни с автоимунен диабет (до 80%) може да е маркер за предстоящо развитие на такъв в бъдеще.
• Малък % от болни с не-инсулинизависим диабет (тип 2)