Това са автоантитела, насочени срещу епитопи на двойно верижната ДНК и са съставна част на АНА. Понастоящем са приети за патогномоничен увреждащ фактор за системния лупус еритематозус (СЛЕ).

Анти-двДНК се срещат при 60 - 90% от болни със СЛЕ (в зависимост от използвания тест), но липсата им не изключва диагнозата СЛЕ. Ниски титри на анти-двДНК се срещат и при около 5% от здрави хора, при болни със синдром на Sjogren, ревматоиден артрит и др. Наличието на анти-двДНК корелира в най-висока степен с лупусната нефропатия (над 90%) и болестната активност на СЛЕ и се използват като показател за мониторирането и.

Тестуването за анти-двДНК се препоръчва при болни с положителен АНА скрининг и клинични подозрения за СЛЕ. Показателят е количествен и това позволява проследване на серумните нива в хода на заболяването и лечението.