Това са автоантитела от групата на анти-нуклеарните автоантитела. Те са насочни срещу нуклеозомите. Нуклеозимите са структурни компоненти на хроматина и представляват комплекси на хистони с двойноверижната ДНК, като ДНК обвива или е вътре в хистоновите комплекси. Анти-нуклеозомните антитела могат да свързват четвъртични епитопи на комплексите (нуклеозом-специфични антитела), dsДНК (анти- dsДНК антитела) или хистони с изключение на Н1 хистони (анти-хистонови антитела).

Клинична значимост

• Диагностичена маркер за системен лупус еритематосус (СЛЕ). Диагностичната чувствителност на нуклеозомноте автоантиотела за диагнозата СЛЕ е по-висока от тази на анти-dsДНК – 100% при активен и 62% при неактивен СЛЕ. Има данни и за по-висока диагностична специфичност.
• Нуклеозомните антитела могат да бъдат открити в ранните стадии на СЛЕ и преди анти-dsДНК, което ги прави ценен ранен диагностичен индикатор за начало на СЛЕ. Болни с анти-фосфолипиден синдром и положителни анти-нуклеозомни антитела имат висок риск да развият и СЛЕ.
• Срещат се още при лекарствено-индуциран лупус (предизвикан от procainamide, quinidin и hydralаzine), систелна склероза, но по-рядко и доста зависи от използвания метод на изследване.

Кога да се изследват анти-нуклеозомни антитела?

При подозрения за СЛЕ, особенно при негативни анти-dsДНК Потвърждение на някои форми на лекарствено-индуциран лупус