Ревматоиден фактор (RF) - общ (скрининг) RF е автоантитяло, насочено срещу собствени IgG молекули, които сами по себе си също са антитела. Автоантитела се образуват от всички имуноглобулинови класове (IgG, IgА, IgМ). Заедно с прицелния имуноглобулин, RF образува имунни комплекси, които могат да се докажат в циркулацията или ставната течност и които участват в патогенезата на ревматоидния артрит. RF теста е общ скриниращ тест. Тази методика често се ограничава до откриване предимно на ревматоидeн фактор от тип IgМ.

Ревматоиден фактор (RF) по класове Това е по-съвременно изследване. Дава точен количесвен израз в U/ml поотделно за RF-IgМ , RF-IgG и RF-IgА.

RF e важно да се изследва при диагностицирането на ревматоиден артрит (РА). Може да се открие и при други възпалителни ревматични заболявания и при някои неревматични болести. Среща се също при клинично здрави хора над 60 години. RF се открива при 60-80% oт болните с доказан ревматоиден артрит и при около 25% от пациентите в самото начало на заболяването, което ограничава значението му за ранната диагностика. При отрицателен резултат е желателно изследването да се повтори след 6 до 12 месеца.

RF-IgA – изотип с прогностично значение:

-Лицата пожителни само за RF-IgА по-често са в по-млада възраст, безсимптомни, но с по-висок риск за развитие на РА в сравнение с лицата положителни за който и да е друг изотип на RF;

-Често появата на IgA изотип предшества появата на RF от изотип IgM;

-Преобладаващо се наблюдава комбинация от двата изотипа - IgA + IgM;

-Високите нива на IgA предполагат по-бърза прогресия и по-неблагоприятен ход на болестта. Оправдана е по-агресивна терапия;

-RF-IgА корелира с развитието на костни ерозии (Teisson et al.);

-При лица с прогресиращ РА, но с отрицателен резултат от скрининг-теста за RF (поради това, че определя предимно IgM RF), задължително се определя IgA изотип с оглед прецизност на диагнозата и превенция на костните ерозии;

-Предполага се, че RF-IgА е по-специфичен маркер от RF-IgМ и RF-IgG. Съвместната изява на RF- скрининг и RF-IgА повишава специфичността и подпомага поставянето на диагноза РА;

RF-IgG според редица автори корелира с развитието на ревматични възли и васкулит ;

Взема се венозна или капилярна кръв от която се отделя серум. Препоръчително е кръв да се вземе сутрин до 10:00 часа на гладно. Не е необходима друга специална подготовка.

Освен при РА, ревматоидни фактори може да се открият още при:

• хронични възпалителни процеси;
• инфекциозни заболявания като субакутен бактериален ендокардит;
• малария, сифилис, лепрози, лайшманиози, туберкулоза;
• редица автоимунни заболявания като системен лупус и др.;

Около 15% от възрастните хора имат безсимптомно повишени нива на RF.

Повишен резултат за RF поставя ли диагнозата РА?

Не съществува лабораторно изследване, което категорично доказва диагнозата РА. За поставяне на диагноза лекарят използва освен данните от анамнезата и прегледа, още съвкупност от лабораторни тестове и образна диагностика.

Какви други лабораторни изследвания могат да бъдат направени при съмнение за РА?

За потвърждаването на РА ревматологът може да назначи още: Пълна кръвна картина- съдържа показатели за анемия, брой левкоцити (бели кръвни телца) и тромбоцити. Скорост на утаяване на еритроцитите (СУЕ) и С-реактивен протеин (CRP) – като показатели за възпалителен процес обикновено се покачват в периодите на завишена активност на РА. Имунологични кръвни изследвания- освен RF-скрининг и RF по класове за поставяне на ранна диагноза на РА в Цибалаб се предлагат още изследване на антитела срещу цитрулинирани пептиди - анти-ССР антитела и анти-MCV антитела. Антинуклеарни антитела (ANA -скрининг) – също могат да бъдат позитивирани и показват усилена реактивност на имунната система.

Кога трябва да се изследва RF по класове?

При клинични данни за Ревматоиден артрит, заедно с анти-ССР антитела.

• Скорошни проучвания (HCS - Hertfordshire Cohort Study) показаха, че RF е самостоятелен рисков фактор за исхемична болест на сърцето (ИБС) при мъже. Резултатите са показали три пъти по-голяма вероятност за развитието на ИБС сред мъже с повишени нива на RF, независимо от традиционните рискови фактори. В същото време при жени не е установена значима такава връзка. Този извод подкрепя твърдението, че в генезата на атеросклерозата участват възпалителни и автоимунни процеси. Хора с хронични възпалителни процеси като ревматоиден артрит, както и при пациенти със системен лупус имат повишен риск за ИБС.
• Класическата процедура за количествено определяне на RF е чрез аглутинация с IgG-сенсибилизирани еритроцити или латексови частици. Типични проблеми на тези полуколичествени методи са лошата възпроизводимост между лабораториите и трудностите в стандартизацията. Поради това са създадени нови ензимно-имунологични и радиоимунологични методи. Тестът за RF, използван в Цибалаб се базира на принципа на имунологична аглутинация с усилване на реакцията с латекс и турбидиметрично отчитане.
• Чувствителността на скрининг теста за RF е 55 – 90%, но PPV (позитивната предсказваща стойност) е незадоволителна – приблизително 30%. Диагностичната специфичност на теста е около 60%. По-висока е, когато RF се открива във висок титър. Определянето на 3-те изотипа повишава чувствителността, специфичността и PPV- стойностите са съответно 53%, 99%, 96%.

Определянето на РФ по класове в помощ на диагнозата РА - алгоритъм: