Таргетният антиген на тези автоантитела е ДНК топоизомераза I, разположен в нуклеоплазмата и нуклеолите. Този ензим разкъсва и свързва отново едноверижбата ДНК.

Клинична значимост

1. Диагностичен маркер за системна склероза (СС). Диагностичната чувствителност е както следва: неселектирани болни с СС – 18 – 30% ограничена кожна СС ( CREST синдром) – 10 – 15 % дифузна кожна СС – до 65% феномен на Raynaud - < 1% Диагностичната специфичност е > 99%

2. Прогностичен маркер. Наличието на Торо антитела се свързва с по-тежко протичане и по-лоша прогноза при СС, в сравнение с наличие само на анти-центромерни антитела. Рядко анти- Scl-70 се проявяват едновременно с анти-центромерните антитела при СС, както и рядко изчезват от серума.

3. Появата им при болни с феномен на Raynaud е рисков маркер за вероятно развитие на СС.