Витамин D е мастно разтворим витами, от съществено значение за правилното развитие и формиране на зъбите и костите. Двете най-важни форми на витамин D са:

• холекалциферол (витамин D3) и,
• ергокалциферол (витамин D2)

Холекалциферолът (вит. D3) се синтезира в кожата от 7-дехидрохолестерол под въздействието на UV лъчите. За разлика от него, ергокалциферолът (вит. D2) не се образува в организма, а постъпва с храната (яйчен жълтък, рибено масло и др.) или под формата на хранителни добавки. Самият витамин D не е биологично активен и след две последователни хидроксилирания в черния дроб и бъбреците се превръща в биологично активната форма 1,25 дихидроксивитамин D.

25-хидроксивитамин D (25-ОН Вит.D) е метаболитът, който обичайно се измерва и отразява количество на витамина в организма. Определянето му служи за откриване на недоимък или повишени нива. Над 95% от Вит.D, измерван при лабораторните тестове представлява 25-ОН Вит.D3, а останалата минимална част е за сметка на 25-ОН Вит.D2. Полуживотът на 25-хидроксивитамин D в кръвообръщението е 2-3 седмици, т.е. той представлява едно стабилно депо, отразяващото нивото на витамина в организма.

Добре позната е ролята на Вит.D в обмяната на калция и фосфора, респективно на костите. Той стимулира абсорбцията на Са в тънките черва и повишава реабсорбцията на Са през бъбреците. Играе роля в костното формиране и ремоделиране, така че недоимъкът на витамин D е честа причина за вторичен хиперпаратиреоидизъм (повишение на PTH). Тежкият дефицит на витамин D води до развитие на рахит при децата и остеомалация при възрастните. През последните години е установено, че витамин D и метаболитите му участвуват в: регулацията на диференцирането на клетките, обмяната на инсулина, изграждането на имунната защита, предпазване от възпалителни, автоимунни, сърдечно-съдови и неопластични заболявания. Повишеният клиничен интерес е причина за провеждането на повече от 500 международни проучвания в периода 2000-2009 и ежегодното удвояване на броя на изследванията на витамин D в клиничните лаборатории по света.

• при данни за намалена костна плътност (остеопения/остеопороза), костни фрактури, костни деформации (съмнение за рахит или остеомалация), нарушен метаболизъм на калция (абнормни нива на калций, фосфор, РТН);
• при диагностика и мониториране на заболявания на паращитовидните жлези (респ. промени в нивата на PTH);
• за скрининг при хора, които са изложени на висок риск от дефицит на витамин D (по-възрастни хора; индивиди, които са институционализирани или са на легло и/или са с ограничено излагане на слънце; с наднормено тегло; и т.н. В тази група се включват също и хора с по-тъмна кожа и кърмени бебета.);
• при лица със заболявания, които пречат на абсорбцията на мазнини (като кистозна фиброза и болест на Крон), тъй като витамин D е мастно-разтворим витамин;
• за наблюдение на хора със стомашночревни операции, при които може да страда абсорбцията на витамин D;
• преди начало на терапията или за проследяване ефекта от лечението, когато са предписани: витамин D, калций, фосфор, и/или магнезий или други медикаменти за остеопороза;

Сутрин до 9ч. на гладно се взема Венозна или капилярна кръв от която се отделя серум. Минимум 10 дни след последен прием на витамини и хранителни добавки.

Въпреки методичните различия при определянето на витамин D, повечето лаборатории използват едни и същи референтни интервали. И тъй като токсичност/хипервитаминоза D е рядкост, фокусът е насочен върху долната граница за 25-хидроксивитамин D, която показва дефицит.

Институтът по медицина в САЩ (IOM) от 2011г. препоръчва долната референтна граница за 25-ОН витамин D да бъде поне 50 nmol/L, за да се осигури добър костен статус за всички възрастови групи. С оглед обаче на общото здравословно състояние, IOM в съгласие с Американското дружество по ендокринология (US Endocrine Society) препоръчва нивото на 25-ОН витамин D да бъде 75-110 nmol/L, за постигане на общи здравословни ползи, а именно намаление на риска от рак, автоимунни заболявания, диабет тип 2, сърдечносъдови и инфекциозни заболявания.

Много спорове има около класификацията на статуса на витамин D. Серумно ниво на 25-ОН витамин D <50 nmol/L се разглежда като индикатор за дефицит в широк смисъл: 25-(ОН)D <25 nmol/L се приема за тежък дефицит, а нива на 25-(ОН)D в интервала 25-49,99 nmol/L се определят като недостатъчност на вит.D.

Ниските нива на 25-(ОН)D най-често се дължат на недостатъчно излагане на слънчева светлина или недостатъчен прием на витамин D с храната, или проблем с абсорбцията му в червата. Понякога, някои лекарства (фенитоин), могат да попречат на производството на 25-(ОН)D в черния дроб.

Има доказателства, че недостигът на витамин D, освен неблагоприятния ефект върху костите, може да увеличи риска от някои видове рак, имунни заболявания и сърдечносъдови заболявания.

Високото ниво на 25-(ОН)D обикновено се дължи на внос на витамина с медикаменти или други хранителни добавки.

Задължително ли е при прием на калциеви добавки да се взема и витамин D?

Тъй като абсорбцията на калций зависи от нивото на витамин D в организма, много производители на калциеви добавки прибавят в таблетките и витамин D, за да се осигури оптимално усвояване на калция. Ако имате нормално ниво на витамин D, допълнителен прием не е необходим. От друга страна, количеството на витамин D в тези таблетки е малко вероятно да доведе до излишък на витамин D и вреда.