Тиаминът (витамин B1) е наречен за първи път „ анти- Бери-Бери фактор “ през 1926 г., което има историческа стойност поради много ранното описание на бери-бери в китайските медицински текстове, още през 2697 г. пр.н.е. Тиаминът действа като коензим в реакциите на декарбоксилиране в основните въглехидратни пътища и в метаболизма на аминокиселините с разклонена верига. Бързо се абсорбира от храната в тънките черва и се екскретира с урината. Тиаминът се намира в по-големи количества в хранителни продукти като мая, бобови растения, свинско месо, ориз и зърнени култури. Млечните продукти, плодовете и зеленчуците са лоши източници на тиамин. Молекулата на тиамин се денатурира при високо pH и високи температури. Следователно готвенето, печенето и консервирането на някои храни, както и пастьоризацията могат да унищожат тиамина. Тиаминът е основен витамин, необходим за въглехидратния метаболизъм, мозъчната функция и миелинизацията на периферните нерви. Дефицитът на тиамин се свързва с три разстройства: Бери-Бери (инфантилна и възрастна), Синдром на Wernicke-Korsakoff и Синдром на Leigh.

Клиничното състояние, свързано с хроничен дефицит на тиамин, е Бери-Бери. Въпреки че обикновено се среща рядко в слабо развитите страни по света, Бери-Бери може да се открие и в развитите страни, сред хора с хроничен алкохолизъм. Намаленият прием, влошената абсорбция и повишените изисквания изглежда играят роля в развитието на дефицит на тиамин при хора с алкохолизъм. Препоръчителната дневна доза ( RDA ) на тиамин е 1,2 mg/ден за мъже и 1,1 mg/ден за жени.

• Взема се пълна кръв с EDTA, (лилава капачка). Ако пациентът има ПКК, СУЕ или друг вид анализ от К2 EDTA, за анализа на витамините се взема отделна епруветка.
• Епруветката се завива в непрозрачно фолио (хартия, кутия или др.), пробата е фоточувствителна!
• Епруветката с цялостна кръв се замразява! Анализът се извършва в хемолизат, а не в плазма!