Хемокултурата представлява микробиологично изследване, с което се търси наличие на живи микроорганизми (бактерии, дрожди) в кръвта. При здрав човек кръвта е стерилна среда – в нея не би трябвало да има микроорганизми. Когато патогени навлязат в кръвния поток, се говори за бактериемия (при бактерии) или фунгемия (при гъбички/дрожди). Това е потенциално тежко и животозастрашаващо състояние, тъй като чрез кръвта микроорганизмите могат да достигнат до всеки орган и да причинят сепсис.

За да се докаже наличието на микроорганизми, взетата кръвна проба се засажда в специални флакони с хранителна среда (по един за аеробни и един за анаеробни микроорганизми), които се поставят в автоматизирана система за инкубация. Системата continuum-но следи за признаци на микробен растеж. При установен растеж се извършва идентификация на причинителя и се изготвя антибиограма – изследване, което показва към кои антибиотици причинителят е чувствителен и към кои е резистентен.

Хемокултура се назначава при клинично подозрение за инфекция на кръвта – най-често при пациенти с необяснима висока температура, втрисане, рязко влошаване на общото състояние, признаци на сепсис или съмнение за инфекциозен ендокардит или тежки системни инфекции. Изследването е особено важно преди началото на антибиотично лечение, тъй като прием на антибиотици преди пробовземането може да потисне растежа на причинителя и да доведе до фалшиво отрицателен резултат. При съмнение за сепсис обикновено се вземат два до три чифта хемокултури (аеробна и анаеробна бутилка) от различни венепункции, за да се повиши чувствителността на изследването и да се разграничи истинска инфекция от евентуално замърсяване на пробата с кожна флора.

Взема се венозна кръв, като кожата на мястото на пункцията се дезинфекцира внимателно, за да се сведе до минимум рискът от замърсяване на пробата с бактерии от кожата. Кръвта се разпределя в специални флакони за хемокултура (аеробен и анаеробен) в препоръчания от производителя обем, тъй като недостатъчният обем кръв намалява чувствителността на изследването. По възможност пробата се взема преди приложение на антибиотик и за предпочитане непосредствено преди втрисане или рязко покачване на телесната температура, когато вероятността микроорганизмите да циркулират в кръвта е най-висока.

Положителна хемокултура (изолиран микроорганизъм) може да се дължи на:

• Бактериемия, свързана с инфекция на пикочните пътища, дихателната система, коремната кухина или кожата и меките тъкани
• Инфекциозен ендокардит
• Катетър-свързана инфекция (при пациенти с централен венозен катетър)
• Сепсис и септичен шок
• Постоперативни инфекции
• Замърсяване на пробата с кожна флора по време на вземането (най-често коагулазо-негативни стафилококи) – налага клинична преценка и понякога повторно изследване.

Отрицателна (стерилна) хемокултура означава:

• Липса на доказан растеж на микроорганизми в изследваната проба до момента на приключване на инкубацията
• Не изключва напълно инфекция на кръвта – възможно е причинителят да е бил потиснат от предварително приложен антибиотик, обемът на взетата кръв да е бил недостатъчен, или причинителят да изисква специфични условия на култивиране.