Микробиологичното изследване на очен секрет представлява посявка на материал, взет от конюнктивата, слъзната торбичка или роговицата, върху специализирани хранителни среди с цел установяване на наличие на патогенни бактерии и/или гъбички. Подобно на другите лигавици в организма, конюнктивата е обитавана от определена нормална микрофлора, а слъзната течност съдържа и естествени антимикробни фактори (напр. лизозим), които подпомагат защитата на окото от инфекции.

При нарушаване на този баланс — вследствие на травма, чуждо тяло, намален локален имунитет, нарушен дренаж на слъзните пътища или директен контакт с патогенни микроорганизми — може да се развие конюнктивит (възпаление на конюнктивата) или друга форма на очна инфекция. Изследването помага да се установи дали причината е бактериална, за разлика от вирусните или алергичните форми на конюнктивит, при които посявката остава отрицателна.

При изолиране на патогенен микроорганизъм се извършва и антибиограма, която определя чувствителността му към различни антимикробни средства и подпомага лекуващия лекар при избора на подходящо локално или системно лечение.

Изследването на очен секрет се назначава най-често при:

• Зачервяване и дразнене на окото, съпроводено с усещане за чуждо тяло
• Обилна гнойна или лигавично-гнойна секреция, залепващи клепачи и мигли сутрин („гурели“)
• Оток на клепачите
• Рецидивиращ или продължителен конюнктивит, който не се повлиява от първоначално приложено лечение
• Съмнение за бактериална инфекция при новородени (неонатален конюнктивит)
• Проследяване на ефекта от проведена антибиотична терапия

Изследването е подходящо както за възрастни, така и за деца.

Материалът се взема от лекар специалист със стерилен тампон от конюнктивалния сак, слъзната торбичка или роговицата, в зависимост от локализацията на находката. Пробовземането се извършва:

• Сутрин, преди измиване на лицето и почистване на очите от евентуалната секреция
• Преди започване на антибиотично или локално противомикробно лечение, тъй като прилагането им може да потисне растежа на причинителя и да доведе до фалшиво отрицателен резултат
• Без предварително третиране на очите с медикаменти поне един ден преди изследването

Манипулацията е кратка и безболезнена, като може да предизвика лек, преходен дискомфорт.

Положителна находка (изолиране на патогенен микроорганизъм) може да се дължи на:

• Staphylococcus aureus
• Streptococcus pneumoniae
• Haemophilus influenzae
• Moraxella catarrhalis
• Pseudomonas aeruginosa (по-често при носители на контактни лещи)
• Neisseria gonorrhoeae (при неонатален конюнктивит или полово предавана инфекция)
• Гъбични причинители при определени предразполагащи състояния

Отрицателна находка (липса на патогенен растеж) обичайно означава:

• Липса на активна бактериална инфекция към момента на пробовземането
• Възможна вирусна (напр. аденовирусна) или алергична етиология на оплакванията, които не се доказват чрез бактериологична посявка
• Успешно проведено и завършено антибиотично лечение

Клиничната значимост на положителна находка се преценява от лекуващия лекар във връзка със симптомите, тъй като отделни микроорганизми могат да бъдат част и от нормалната микрофлора на окото.