Микробиологичното изследване на цервикален секрет търси наличие на болестотворни (патогенни) микроорганизми в областта на маточната шийка. Нормално цервикалният секрет съдържа предимно лактобацили, плосък епител, левкоцити и слуз, които изграждат защитната микрофлора на тази област. При нарушаване на баланса или навлизане на патогенни причинители – бактерии, гъбички от рода Candida, а при насочено изследване и Neisseria gonorrhoeae или Chlamydia trachomatis – може да се развие възпаление на цервикса и по-горните отдели на гениталния тракт.

Взетата проба се изследва като се прави културелно изследване (посявка), при което пробата се засява върху хранителни среди за изолиране и идентификация на конкретния причинител. При наличие на патогенен микроорганизъм допълнително се изготвя антибиограма, показваща чувствителността му към антибактериални или антимикотични медикаменти.

Изследването се назначава от гинеколог при профилактичен преглед, както и при оплаквания или съмнение за дисбиоза на вагиналната флора, цервицит, вагинална или възходяща генитална инфекция – симптоми като необичаен секрет, неприятна миризма, дискомфорт или кръвотечение извън менструация. Цервикален секрет се изследва основно и при насочено съмнение за гонококова или хламидиална инфекция, особено при рискови сексуални контакти или при обследване на безплодие.

Пробата се взема от специалист акушер-гинеколог с помощта на спекулум. Цервикалната слуз първо се почиства от повърхността на portio cervix uteri, след което със стерилен тампон или четка, с леки въртеливи движения в продължение на около 10 секунди, се взема материал директно от цервикалния канал. Не се препоръчва употребата на антисептици или гелове по време на манипулацията, тъй като те могат да потиснат търсените микроорганизми. При насочено изследване за хламидия транспортните среди тип Amies или Stuart не са подходящи, тъй като този тип диагностика изисква специфична ДНК транспортна среда.

За коректен резултат изследването не се провежда по време на менструация, а пациентката трябва да избягва вагинални промивки и интимни гелове (поне 48 часа предварително), полови контакти (24–48 часа предварително) и вагинални медикаменти – глобули, кремове, таблетки (поне 72 часа предварително), освен при изрично указание от лекуващия лекар. Взетата проба се транспортира до лабораторията в стерилна транспортна.

Изолиране на патогенен микроорганизъм може да се дължи на:

• Бактериален цервицит или вагиноза, причинени от аеробни патогенни бактерии
• Кандидоза (изолиране на гъбички от рода Candida)
• Гонококова инфекция (Neisseria gonorrhoeae)
• Хламидиална инфекция (Chlamydia trachomatis) – изисква специфично молекулярно/ДНК изследване
• Инфекция с микоплазма или уреаплазма (при насочено допълнително изследване)
• Възходяща генитална инфекция, засягаща по-горните отдели на репродуктивния тракт

Отрицателен резултат (нормална флора) означава:

• Изолирани са единствено представители на нормалната цервико-вагинална флора (предимно лактобацили), без установен конкретен патогенен причинител
• Отрицателният резултат не изключва напълно инфекция – възможно е пробата да е повлияна от неспазени условия на пробовземане (скорошна вагинална промивка, антисептици, полов контакт, менструация) или причинителят да изисква специализирано молекулярно изследване.