Съдържание
Храчка ( Sputum Culture )
| LOINC | 624-7 |
|---|---|
| Кратко наименование | Храчка |
| Пълно наименование на теста | Микробиологично изследване (посявка) на храчка |
| Мерни единици | Качествен резултат (изолиран/неизолиран микроорганизъм) с антибиограма при позитивен резултат |
| Методика | Културелно изследване върху селективни и неселективни хранителни среди с последваща идентификация и антибиограма |
| Други имена | Sputum culture, Култура от храчка, Посявка на храчка |
| Материал | Храчка (секрет от долните дихателни пътища), събрана в стерилен контейнер |
| Условия за транспорт и стабилност | Стайна температура, транспорт до лабораторията до 2 часа от вземането. |
| Условия за пробовземане | Сутрин, на гладно, след изплакване на устната кухина само с обикновена вода (без използване на вода за уста или паста за зъби). При зъбни протези, след тяхното отстраняване. Правят се няколко дълбоки вдишвания и се отхрачва от дълбочината на белите дробове директно в стерилен контейнер. Слюнката не е подходяща за изследване, тъй като не е първично стерилен материал и води до грешни резултати. Необходимо количество около 2-5 мл. |
| Референтни стойности | Нормална орофарингеална флора, без патогенен причинител |
Информация за пациенти
Същност на изследването
Микробиологичното изследване на храчка търси наличие на болестотворни (патогенни) микроорганизми в долните дихателни пътища – трахеята, бронхите и белите дробове. Храчката представлява гъст секрет, който се изкашля от дълбочината на дихателните пътища, и не бива да се бърка със слюнка – ако пробата е предимно слюнка, резултатът може да бъде подвеждащ, тъй като устната кухина съдържа собствена нормална флора.
Взетата проба се засява върху различни хранителни среди в зависимост от търсения причинител. Посявките се култивират обичайно между 24 и 72 часа, след което се отчита наличие или липса на бактериален растеж и се идентифицира конкретният микроорганизъм. При изолиране на патогенен причинител допълнително се изследва чувствителността му към антибиотици (антибиограма), което насочва лекуващия лекар към подходящо лечение.
Някои причинители на инфекции на дихателните пътища (напр. туберкулозни бактерии, някои гъбички, вируси) не могат да бъдат открити чрез рутинна бактериална посявка и изискват специализирани изследвания – като АФБ (киселинноустойчиви бактерии) натривка и посявка, гъбична посявка или вирусно PCR изследване.
Защо и кога се изследва?
Изследването се назначава при клинично или рентгеново установено инфекциозно заболяване на дихателните пътища и белия дроб – трахеобронхит, бронхит, пневмония, бронхопневмония, както и при съмнение за белодробна туберкулоза. Прилага се за откриване и идентифициране на причинителя на бактериална инфекция, за преценка на подходящо антибиотично лечение, както и за проследяване на ефекта от вече проведена терапия.
Условия за взимане на материал, подготовка и манипулация
Пробата се взема сутрин, преди хранене, след като устната кухина се изплакне с топла вода за отстраняване на остатъци от храна и част от нормалната устна флора (при носене на зъбни протези е препоръчително те да се свалят). Пациентът се изкашля дълбоко и отделя храчка директно в стерилен контейнер, без да докосва вътрешната страна на контейнера или капачката с устни или пръсти.
При суха, непродуктивна кашлица отхрачването може да се провокира чрез инхалация със солеви разтвори или водна пара, или чрез индуциране на кашличен рефлекс с аерозоли. При пациенти в тежко състояние или в безсъзнание пробата може да бъде взета и по друг начин – например чрез сукция (изсмукване) с назотрахеален катетър или бронхиален лаваж, извършвани от медицински специалист.
Пробата трябва да бъде отнесена в лабораторията до 2 часа от вземането и по възможност преди началото на антибиотично лечение, тъй като прием на антибиотик може да потисне растежа на причинителя и да доведе до фалшиво отрицателен резултат.
Отклонение от нормалните (референтни) стойности
Изолиране на патогенен микроорганизъм може да се дължи на:
- Бактериална пневмония или бронхопневмония
- Остър или хроничен бронхит с бактериална суперинфекция
- Белодробна туберкулоза (при изолиране на Mycobacterium tuberculosis)
- Гъбична инфекция на дихателните пътища (при имунокомпрометирани пациенти)
- Екзацербация на хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), причинена от бактериална инфекция
Отрицателен резултат (нормална флора) означава:
- Изолирани са единствено представители на нормалната орофарингеална флора, без установен конкретен патогенен причинител
- Отрицателният резултат не изключва напълно инфекция – възможно е пробата да е била предимно слюнка, обемът на материала да е бил недостатъчен, причинителят да е бил потиснат от предварително приложен антибиотик, или да е необходимо специализирано изследване (напр. за туберкулозни бактерии, гъбички или вируси).