Микробиологичното изследване на носен секрет представлява посявка на материал, взет от носната лигавица, върху специализирани хранителни среди с цел установяване на наличие на патогенни микроорганизми. Носната лигавица, подобно на кожата и другите лигавици в организма, е обитавана от разнообразна нормална микрофлора, която участва в локалната защита срещу инфекции. При определени условия обаче — понижен имунитет, вирусна инфекция, анатомични особености или контакт с патогенни щамове — е възможно установяване на болестотворни микроорганизми, които да причинят локална или възходяща инфекция на горните дихателни пътища и синусите.

Изследването се използва и за откриване на безсимптомно носителство на определени бактерии, най-често Staphylococcus aureus (в т.ч. метицилин-резистентни щамове — MRSA), тъй като предната част на носната кухина е честа локализация за постоянно или временно носителство на този микроорганизъм при иначе здрави хора.

При изолиране на патогенен микроорганизъм се извършва допълнително изследване за чувствителност към антимикробни средства — антибиограма, която подпомага лекуващия лекар при избора на подходящо лечение.

Изследването на носен секрет се назначава най-често при диагностицирането на инфекции на горните дихателни пътища:

• Продължителна или рецидивираща хрема, запушен нос или гноевидна носна секреция.
• Съмнение за бактериален синузит.
• Проследяване на хронични възпалителни заболявания на носната лигавица.
• Скрининг за носителство на Staphylococcus aureus (в т.ч. MRSA) — например преди оперативна интервенция, при персонал в здравни заведения, при повтарящи се кожни/меки тъканни инфекции в семейството
• Оценка на ефективността на проведено антибиотично лечение

При съпътстващи оплаквания от гърлото се назначава заедно с изследване на гърлен секрет, тъй като горните дихателни пътища често се засягат едновременно.

Материалът се взема със стерилен тампон, който се въвежда последователно във всяка ноздра и се завърта леко по лигавицата, без да се допира до кожата на входа на носа. В отделни случаи вместо тампон в ноздрата се въвежда малко количество стерилен физиологичен разтвор, който впоследствие се аспирира и изследва.

Важно е пробата да бъде взета:

• Преди началото на антибиотично или локално антибактериално лечение, тъй като прилагането му може да потисне растежа на причинителя и да доведе до фалшиво отрицателен резултат
• От медицински специалист, за да се избегне контаминация на материала

Процедурата е бърза и обичайно причинява само лек, преходен дискомфорт или кратко желание за кихане/кашляне.

Положителна находка (изолиране на патогенен микроорганизъм) може да се дължи на:

• Staphylococcus aureus (в т.ч. метицилин-резистентни щамове — MRSA) — най-често като носителство или причинител на локална инфекция
• Streptococcus pneumoniae
• Haemophilus influenzae
• Moraxella catarrhalis
• Streptococcus pyogenes (бета-хемолитичен стрептокок група А)

Отрицателна находка (липса на патогенен растеж) обичайно означава:

• Липса на бактериална инфекция към момента на пробовземането
• Възможна вирусна етиология на оплакванията, която не се доказва чрез бактериологична посявка
• Успешно проведено и завършено антибиотично лечение

Изолирането на определени микроорганизми в малко количество не винаги е показател за инфекция, тъй като част от тях са компонент на нормалната микрофлора на носната лигавица. Клиничната значимост на резултата се преценява от лекуващия лекар във връзка със симптомите и общото състояние на пациента.