Ехинококозата е хронично хелминтно заболяване, засягащо човека и животните. Характеризира се с развитие на единични или множествени кистозни образувания в черния дроб, белия дроб , както и мултиорганно засягане. Причинител е основно Echinococcus granulosus- лентовиден червей от сем. Taeniidae. Познати са още няколко вида към род Echinococcus, които могат да засегнат много тежко човека, но те нямат етиологично значение за нашата страна: E. multilocularis, E. oligarthrus, E. vogeli. E. multilocularis причинява тежко заболяване - алвеококоза, което може да има фатален край сред хората. В Европа е разпространено в Австрия, Швейцария, Франция и др. Жизненият цикъл се характеризира със смяна на 2 гостоприемника - краен и междинен, като включва 2 стадия на развитиe

• полово зряла тения - развива се в тънките черва на крайния гостоприемник (кучетата и дивите представители на сем. Canidae- вълци, чакали и др.);
• ларвен стадий- представлява киста, развиваща се предимно в белия или черния дроб на широк кръг домашни и диви копитни животни, вкл. и човека

Възрастната полово зряла форма представлява малка тения (5-7мм), която се състои от сколекс (глава), шийка и 3-4 проглотида ( членчета). Сколексът има 4 смукала и кукички, чрез които се прикрепва към чревната стена. Първите 2 членчета са безполови, третото-хермафродитно, а четвъртото е полово зряло с матка и съдържа до 800 яйца. Яйцата съдържат шесткукест ембрион (онкосфера). Ларвната форма на тенията се развива в междинния гостоприемник (включително и при човека), като киста (мехур) с течност, с размери от просено зърно до глава на новородено, нарастваща бавно - с около 1см на година.

В лаборатория „Цибалаб“ се извършват следните лабораторни показатели за диагностика на ехинококоза:

• изследване на специфични антитела от клас IgG към Echinococcus granulosus по метода ELISA или CLIA
• Anti-EchinococcusWestern blot IgG -потвърдителен тест за качествена оценка на антитела от клас IgG срещу антигенни фракции на E. granulosus и E. multilocularis. Тестът е подходящ за потвърждаване на резултатите от серологични скринингови тестове, както и е тест на първи избор при диагностиката на ехинококозата.

Полово зрелите членчета на тенията се изхвърлят периодично, с фекалиите на заразените кучета във външната среда. Имат самостоятелна подвижност, като по този начин се дисеминират в околната среда. При разрушаването им се освобождават огромен брой яйца, които са много устойчиви и запазват инвазиоспособността си от месеци до години. Човек се заразява по храносмилателен път по следните механизми:

• Директно - при пряк контакт с кучета;
• Индиректно - от замърсени плодове и зеленчуци;

При поглъщане на инвазионни елементи, в храносмилателната система, яйцата се освобождават от обвивките и от тях се излюпва онкосфера. Тя пробива стените на червото на гостоприемника и по кръвен път достига до черния дроб и други органи, където е крайната локализация. Там се образуват кисти, около които се разраства съединителна тъкан от която в по-късен етап се оформя фиброзна капсула. От вътрешната (герминативна) обвивка на кистата се формират сколекси (до над 2млн.), които се доказват в съдържимото на кистата. Нарастването на ехинококовия мехур може да продължи до 5-6 и повече години и е свързано със значителни патологични увреждания на засегнатите органи. Ехинококозата е заболяване с хроничен ход, като първоначално протичането е асимптомно или с неспецифична симптоматика. Характеризира се с мултиорганна локализация, като основните увреждания се дължат на:

• Механо - травматично въздействие на ехинококовата киста, която притиска съседните органи и структури, което води до дегенерация и некроза.
• Токсо - алергично въздействие-дължи се на отделените от паразита метаболитни продукти.

Най - тежкото усложнение при ехинококозата е руптура на кистата, предизвикано при падане, удар в коремната област, вдигане на тежести и др. Като резултат от внезапното постъпване на голям брой токсини и алергени в циркулацията настъпва анафилактичен шок. Диагностиката на заболяването е комплексна:

• образни изследвания-УЗД, СТ, рентген, ЯМР – в зависимост от локализацията;
• паразитологично хистолично и/или цитологично изследване на оперативен материал-дефинитивен диагностичен метод;
• лабораторни изследвания / скринингови ( ELISA,CLIA) и потвърдителни (WB).

• ПКК с ДКК – еозинофилия;
• белтък – хипо- и диспротиенемия;
• чернодробни ензими;
• серологични изследвания - доказване на специфични антиехинококови антитела;
• потвърдителен тест - имуноблот.

Препоръчително е всички позитивни проби в скриниговите тестове да бъдат потвърдени с имуноблот тест.

Взима се Венозна или капилярна кръв от която се отделя серум. За да бъде правилно отчетена стойността, материала трябва да бъде взет сутрин, на гладно в т.ч. без прием на кафе със захар или мед.