Защо да правя теста?

Мутационният тест EGFR може да се използва за определяне на EGFR мутационния статус на белодробен тумор (НДРБД) на даден пациент. Информацията е важна за определяне на най-добрите варианти за лечение на пациента с НДРБД в напреднал стадий.

Как мога да направя теста?

Тестът се прави с ДНК проба, изолирана от фиксирана във формалин и включена в парафин (FFPET) туморна тъкан белодробен карцином (НДРБД) (от тумори след резекция или биопсии). За теста са необходими срезове пациентска проба от белодробен карцином (НДРБД) с дебелина 5µm, за да се извърши чрез описаната процедура.

Какъв тип проба трябва да изпратя в лабораторията?

За извършване на теста са необходими FFPET срезове от тумор с дебелина 5µm, поставени върху предметното стъкло (най-малко две чисти предметни стъкла ). Тестът може да се направи на първични или метастатични лезии.

Един срез от 5 µm се оцветява с багрилата хематоксилин и еозин (H&E), за да се определи дали тъканният срез съдържа достатъчно туморно съдържание за извършване на теста.

Може да е необходимо още едно предметно стъкло, за да е сигурно, че лабораторията може да извърши теста, ако в едното от стъклата туморното съдържание не е достатъчно.

Има ли нещо друго, което трябва да знам?

За теста трябва да се предоставят чисти предметни стъкла. За предпочитане е стъклата да са с етикет за по-добра проследяемост, с покривно стъкло, за повече сигурност и опаковани в стандартна кутия за транспортиране на предметни стъкла. Ако има избор от повече от една туморна проба, за предпочитане е тази, с по-голямо количествено съдържание на тумор. Важно е да отбележите също името, адреса и телефонния номер на лекаря, патолога и лечебното заведение, назначили това изследване.

Клинично доказано помощно диагностично средство

Мутационният тест EGFR чрез полимеразна верижна реакция в реално време (Real-time PCR) идентифицира пациенти с напреднал НДРБД, чиито тумори имат мутации в екзони 18, 19, 20 и 21 на EGFR гена.

Нуждата от тестване на EGFR мутационния статус за подбор на пациенти за лечение с нискомолекулни анти-EGFR инхибитори (RTKIs) е доказана от големите клинични проучвания SATURN (Tarceva) и OPTIMAL (Tarceva). Пациенти в напреднал стадий на НДРБД, с мутации в екзони 18, 19, 20 и 21 в EGFR гена могат да се повлияят добре от лечението с Tarceva (elotinib).

Tarceva (erlotinib) – механизъм на действие EGFR сигналният път е критичен фактор за клетъчния растеж, а EGFR е компонент на този сигнален път. Активното вещество в Tarceva, ерлотиниб, е противораково лекарство, което принадлежи към групата на инхибиторите на EGFR. Ерлотиниб блокира EGFR, които се намират по повърхността на определени туморни клетки. В резултат туморните клетки спират да получават сигналите, необходими за техния растеж, развитие и разпространение (метастазиране). В резултат Tarceva спомага за спиране на растежа, размножаването и разпространението на рака в организма.