Атипичните пневмонии са бактериална инфекция на горните и долните дихателни пътища. Някои хора с атипична пневмония дори не осъзнават, че имат такава, защото симптомите са толкова леки, че могат да останат незабелязани. Те могат да се чувстват достатъчно добре, за да се справят с ежедневието си. Обикновено този тип пневмония не изисква почивка или хоспитализация като други форми на пневмония.

Терминът „атипичен“ е използван при микоплазмена пневмония, след като е установено, че бактериите, които я причиняват, са резистентни към пеницилин и някои други антимикробни агенти (бета-лактами), които са ефективни срещу пневмококова пневмония. Това е свързано с отсъствието на твърда клетъчна стена в микоплазмената бактерия. Според консенсуса на Американската и Европейската асоциации по инфекциозни болести при лечението на пневмониите, придобити в обществото (ППО) се набляга на доказването на етиологичния причинител. Тъй като антибиотичното лечение при тези инфекции е специфично, диагностиката е от изключително значение.

Има 3 вида атипична пневмония. Те включват:

• Mycoplasma pneumoniae: Този вид пневмония се причинява от малки бактерии, наречени Mycoplasma pneumoniae. Обикновено той е по-лек от други видове, като пневмококова пневмония. Децата и възрастните, които са заразени, често показват симптоми, наподобяващи симптомите на настинка или грип, като кашлица, кихане и лека треска. Като цяло, хората с микоплазмена пневмония не трябва да бъдат хоспитализирани. Понякога обаче инфекцията може да предизвика по-сериозни усложнения, които изискват лечение.
• Chlamydophila pneumonia: Това е респираторно заболяване, причинено от бактерията Chlamydophila (или Chlamydia) pneumoniae, която е облигатен вътреклетъчен микроорганизъм, който причинява около 10-20% от пневмониите, придобити в обществото, 20% от острите бронхити при възрастни. Причинява също фарингит и синуити а също така може да отключи и астма. Повечето от инфекциите са субклинични. Децата в училищна възраст са изложени на най-голям риск за този тип.
• Legionella pneumonia (Легионерска болест): Това е респираторна инфекция, причинена от бактерии Legionella pneumophila. За разлика от другите форми на атипична пневмония, тя не се разпространява чрез контакт човек-човек. Причинителят е разпространен повсеместно, като механизма на предаване на инфекцията е аерогенен. Основно значение за разпространение на инфекцията имат съоръженията генериращи водни аерозоли. Легионерската болест е по-сериозна от други видове атипична пневмония. В някои случаи това може да доведе до дихателна недостатъчност и смърт.

Детекцията на Мусорlasma pneumoniae, Chlamydia pneumoniae, Legionella pneumophila се осъществява с PCR тест.

Микоплазмената пневмония се среща най-често сред индивиди под 40 годишна възраст и особено при деца в училищна възраст, като инфекцията по-лесно се разпространява в колективи. След инкубационен период от 10 - 20 дни се появяват персистираща кашлица, температура и главоболие. Освен общите симптоми се развива първична атипична пневмония в около 70% от серологично диагностицираните инфекции. Клинично може да протече като интерстициална пневмония или трахеобронхит. Инфекциите с Мусорlasma pneumoniae са асимптоматични в 20% от случаите. Инфекциите с Мусорlasma pneumoniae причиняват около 10% от пневмониите придобити в обществото и ARDS (остър респираторен дистрес синдром). Тъй като антибиотичното лечение при тези инфекции е специфично (не могат да се използват бета-лактамни антибиотици), бързата и точна диагностика е от изключително значение.

Legionella pneumophila може да се прояви в две клинични форми - Легионерска болест и Понтиак треска. Легионерската болест е тежка форма на пневмония, клинично неотличима от другите пневмонии, докато Понтиак треската протича като грипоподобно заболяване.

Chlamydia pneumoniae, Мусорlasma pneumoniae и Legionella pneumophila се доказват от материали от дихателни пътища:

• ендотрахеални аспирати
• бронхоалвеоларен лаваж или храчка
• назо- или орофарингеален секрет
• назофарингеални аспирати

Материалите за изследване се вземат максимално бързо след появата на клиничните симптоми - максимум 24 до 48 часа след началото на заболяването.

Аспиратите се вземат с катетър.

При вземане на секрет се използват само дакронови тампони или такива с връх от изкуствена материя.

Не се използват памучни тампони, тампони с калциев алгинат или с дървена дръжка.

Изолирането на материалите взети с тампон трябва да стане в максимално кратки срокове. П робите за ДНК PCR тест, които не могат да бъдат доставени в срок до два часа от пробовземането се препоръчва използването на транспортна среда.

не се прилага