Полиомните вируси са повсеместно разпространени сред човешката популация. Почти 90% от населението има антитела срещу BKV. Те се появяват в детска и юношеска възраст, като остават да персистират през целия живот с променлив титър. Ключов фактор за реактивация на инфекцията е имунната супресия. Това е и основният патогенетичен механизъм за развитието на различните клинично проявени форми на заболявания с BKV етилогия. Огромният научен и медицински интерес, предизвикан от откриването на полиомните вируси, се дължи на високия им онкогенен потенциал и възможните последствия за човека.

Методът въведен в лаборатория „Цибалаб“ е предназначен за диагностициране и мониториране на инфекции с BK вирус като показва количеството на вирусната ДНК с помоща на real time PCR в пробата.

Първичната инфекция с BK вирусът има отношение към развитието на цистит, ретинит, нефрит и прогресивен фатален тубуло-интерстициален нефрит и енцефалит при деца с тежък имунен дефицит. BK вирусът остава в латентно състояние в тъканите най-често в клетките на урогениталния тракт и може да се активира при имунна супресия. 84% от бъбречно трансплантираните пациенти отделят вируса в урината, което е показател за високия процент реактивация. Реактивираната BK вирусна инфекция е причина за развитието на хеморагичен цистит, стеноза на уретера, BKV-aсоциирана нефропатия (BKAN) и др. при пациенти с бъбречна или костномозъчна трансплантация. Наличието на реактивирана BKV инфекция, свързана с формиране на различни комплекси на вирусната ДНК с гостоприемникови хистони и вирусни белтъци, може да доведе до невъзможност на организма да контролира инфекцията. Това има потенциално значение като вторично автоимунно явление за развитие на системен еритематозен лупус. За мониториране на реактивираната BKV инфекция при пациенти със системен лупус се използват два метода: уринарна цитология за откриване на характерните за репликация на BKV „decoy клетки“ и PCR с детекция на вирусна ДНК в урина. Системният еритематозен лупус е състояние,при което имунната система не успява да контролира BKV латентната инфекция, което води до нейната реактивация.

BKV остава в латентно състояние в тъканите и може да се активира при имунна супресия:

• физиологична (бременност - поради промени във функцията на моноцитите, което обяснява и сравнително честото откриване на BKV и при други имунодефицитни състояния.) Макар BK вирусът да се реактивира в различна степен по време на бременност,той най-вероятно не се предава вертикално на плода;
• патологична - при съпътстващи инфекции;
• медикаментозна – при терапия след трансплантация.

Индикации за изследване:

• При реципиенти на солидни органи (основно след трансплрантация на бъбрек) и състояния след костно-мозъчна трансплантация,
• при пациенти със суспектна клинична картина за BKV инфекция.

• Венозна кръв взета във PPT вакутейнер с K2EDTA с гел-бариера за отделяне на плазма
• Урина – произволна порция, отделена в стерилен конетйнер без консервант.

<note important>Пробите се използват само за определяне на BK вирус.</note>

Откриване на вирусен товар в плазмата е показател за активна инфекция.

Изследването се работи всяка сряда. Минимално необходимо количество:

• плазма - 0,5 ml. Пробата трябва да се вземе с EDTA плазма гел епруветка. Епруветката се центрофугира и не се отделя плазмата в друг носител. Да не се използва за други изследвания, поради опасност от контаминация.
• Урина – 2 ml отделена в стерилен конетйнер без консервант. Да не се прелива в друг контейнер.