Клиничното значение на цитомегаловирусната (CMV) инфекция се определя от широкото й разпространение в световен мащаб, както и от засягането на определени рискови групи - бременни жени, имуносупресирани и трансплантирани пациенти. Цитомегаловирусът (Cytomegalovirus hominis) се отнася към групата на херпесните вируси, която включва още херпес симплекс вирус 1 и 2 (HSV), варицела-зостер вирус (VZV който предизвиква херпес зостер или варицела) и вирусът на Ебщайн-Бар (EBV,който предизвиква инфекциозна мононуклеоза). Тези вируси имат характеристика на пожизнени инфекции - остават за цял живот в организма в „спящо” състояние.

Инфекция с CMV, която първоначално може да се проявява с малко симптоми, винаги продължава с дълготрайно персистиране на вируса в клетките на организма, без да причинява някакви забележими увреди или клинични симптоми. Състояния на подтисната имунна система в резултат на лекарства или други заболявания могат да реактивират вируса от неговото латентно (скрито) състояние. CMV е човешки херпесен вирус, който инфектира между 20% и 50% от общата популация, в зависимост от възрастта, етническата принадлежност и социално-икономическия статус. Инфектирането с вируса се осъществява при органна трансплантация, кръвопреливане, сексуален контакт и чрез инфектирана слюнка и урина. CMV е основна причина за заболеваемост и смъртност при имуносупресирани пациенти. Това изследване показва количеството вирусни частици с помоща на RT-PCR в пробата

• При бременни жени. CMV е най-честата инфекция, водеща до спонтанен аборт, увреждане на плода и/или развитие на редица дефекти при новородени. Симптоми при вътреутробно инфектирани деца са микроцефалия; интрацеребрална калцификация,хориоретинити, умствено изоставане,жълтеница, тромбоцитопения, проблеми или загуба на зрение и слух. В последния случай аномалиите може да се проявят месеци или години след раждането. Важно е да се отбележи, че инфектиране на плода или новороденото може да се осъществи само при активна вирусна инфекция. Опасно е заразяването на майката по време на бременността, ако нe притежава имунитет (CMV IgG отрицателен и CMV IgM положителен). Последствията от CMV инфекция са различни и зависят от срока на бременността в който се случва инфектирането на плода. Ето защо е от изключителна важност да се извършват скринингови изследвания на всички бременни жени и да се определи времето на настъпване на инфекцията, т.е. да се разграничат конгенитална от перинатална инфекция. Когато се установи наличие на IgG и IgM антитела се налага диагностично уточняване за срока на инфекцията. В този случай се използва теста за авидитет а при необходимост CMV DNA количествен PCR
• За потвърждение на фетална инфекция - Откриването на CMV в амниотичната течност е стандарт за диагностициране на инфекцията на плода. Извършва се чрез CMV DNA количествен PCR.
• Диагностициране на вродена CMV инфекция обикновено се прави чрез откриване на вируса в урината или слюнката (секрет от букална лигавица) през първите 3 седмици от живота.
• При пациенти с понижен имунитет (HIV, химиотерапия, трансплантирани, на биологична терапия при ревматоиден артрит или с подтиснат имунитет по друга причина), когато има наличие и на двата вида антитела. Обикновено цитомегалувирусът „спи“ в организма и не причинява вреди. При спад на имунитета, чести простудни заболявания, стресови ситуации, вирусът става активен.

• Венозна кръв взета във вакутейнер с K2EDTA
• Урина – произволна порция, отделена в стерилен контейнер без консервант
• Амниотична течност - отделена в стерилен конетйнер, транспортира се до 4 часа при 2-8 ºC , при по-дъдлъг период - замразена при -20 ºC.
• Цереброспинална течност - отделена в стерилен конетйнер, транспортира се до 4 часа при 2-8 ºC , при по-дъдлъг период - замразена при -20 ºC.
• Секрет от букална лигавица – взет в течна транспортна среда, транспортира се до 24 часа при 2-8 ºC.

Откриване на вирусен товар в плазмата е показател за активна инфекция.

• Има ли специфично лечение?

Веднъж попаднал в ораганизма CMV остава доживот и не съществува средство за излекуване от вируса на вече заразен организъм. Ето защо лечението на една CMV инфекция е насочено към лечение на специфични симптоми възникнали, вследствие инфекцията и/или прилагане на антивирусни препарати. Целта на последните е да подтиснат вирусното делене (размножаване) и да подпомогнат преминаването на вируса от активна фаза към латентната фаза на вирусен покой, през която вируса не е в състояние да заразява и да уврежда телесните органи.

• Лечение с ганцикловир (Ganciclovir) се използва при пациенти с подтисната имунна система и животозастрашаващо заболяване. Има данни, че лечението с ганцикловир може да предотврати загуба на слуха при деца с вродена ЦМВ инфекция. Поради факта че ганцикловир има сериозни странични ефекти, той е тестван само при деца с много тежка конгенитална ЦМВ инфекция. Родителите и лекарите трябва да преценят ползата и вредата от подобно лечение, преди да решат дали да го приложат на децата със симптоматична вродена ЦМВ инфекция. Ваксините все още са в изследователски стадий. Последни изследвания доказват, че приложението на CMV хиперимунен глобулин при бременни с първична CMV инфекция може да намали риска от вродено заболяване. Резултатите обаче все още не са потвърдени.

<note important>Внимание !!! Не прибягвайте към самолечение, без консултация с вашия лекар, поради сериозните странични действия на медикамента.</note>

За повече информация вижте тук:cmv1-statia.doc

Изследването се работи всяка сряда. Минимално необходимо количество плазма - 0,5 ml. Пробата трябва да се вземе с EDTA плазма гел епруветка. Епруветката се центрофугира и не се отделя плазмата в друг носител. Да не се използва за други изследвания, поради опасност от контаминация. Когато се изследва амниотична течност, урина или секрет от букална лигавица, поради спецификата на типа проба е възможно резултатите да се интерпретират по-скоро като качествен тест (особено при секрет от букална лигавица).