Условно патогенните за човека бактерии от семейство Mycoplasma, колонизиращи урогениталния тракт, принадлежат към род Mycoplasma и род Ureaplasma. Клинично значение имат Mycoplasma genitalium, Mycoplasma hominis, Ureaplasma urealyticum и Ureaplasma parvum.

Около 60% от практически здравите индивиди в репродуктивна възраст са носители на Ureaplasma urealyticum и/или Ureaplasma parvum и около 20% на Mycoplasma hominis, поради което се считат за условно патогенни микроорганизми. Mycoplasma genitalium се счита за облигатен патоген. При определени условия Mycoplasma hominis, Ureaplasma urealyticum и Ureaplasma parvum също могат да проявят патогенни свойства, които се свързват с възникването на следните заболявания - уретрит, вагинит, цервицит, простатит, фертилни проблеми. Могат да предизвикат и цистит при жени. Считат се за основни причинители на негонококови урогенитални инфекции. По време на бременност е възможно развитието на амниотит, ниско тегло при раждане,неонатална пневмония, неонатален менингит и перинатална смъртност.

В комбинация с други условно патогенни или патогенни микроорганизми, Микоплазмите и Уреаплазмите участват в развитието на различни патологични състояния, включително възпалителни заболявания на тазовите органи, вагинит, бактериална вагиноза, цервицит, усложнения на бременността, усложнения в следродовия период, уретрит, цистит.

Повечето наблюдения предполагат по-честото им откриване при жени в детеродна възраст, при лица с повишена сексуална активност, с повече от един партньор, при възпалителни заболявания на гениталиите и при бременни жени.

Препоръчва се скринингово изследване на рисковите групи.

Показания за изследване при:

• Диагностика на Полово-преносими инфекции.
• Честа смяна на сексуалните партньори и/или практикуване на секс без предпазни средства.
• Бременност.
• Безплодие.

Микоплазмите и уреаплазмите имат ниска имуногенност, следователно, специфични антитела към уреаплазмите в кръвния серум не могат да бъдат открити. Определянето им се извършва чрез микробиологично изследване чрез култивиране или чрез ДНК детекция чрез PCR (полимеразна верижна реакция) – бърз и чувствителен метод.

PCR тестът дава информация дали ДНК на търсеният микроорганизъм присъства или не в изследваната биологична проба. Съответно при този тип изследване не е приложимо определяне на антибиограма.

• Цервикален секрет – взет с тампон или цервикална четка след отстраняване на мукозния секрет от цервикалния канал с отделен тампон или памук, който се изхвърля. Взетият секрет се поставя в течна транспортна среда или в суха стерилна епруветка.
• Вагинален секрет – взет с тампон в течна транспортна среда или суха стерилна епруветка.
• Уретрален секрет – взет с тампон в течна транспортна среда или суха стерилна епруветка.
• Урина - първа порция на първа сутрешна урина без тоалет отделена в стерилен контейнер.

! Техниката на вземане на материал за изследване е от изключителна важност за надеждността на резултатите. Тъй като микоплазмата има афинитет към епителните клетки на лигавицата, е изключително важно да се съберат колкото може повече клетки.

не се прилага