Гонореята е втората по честота полово-предавана бактериална инфекция в световен мащаб. Причинява се от грам-отрицателни диплококи от вида Neisseria gonorrhoeae, които инфектират урогениталният тракт, аноректалната и фарингеалната области и конюнктивата. Клиничната изява включва цервицит при жените и уретрит, фарингит и проктит при двата пола. При нелекуване, 10-20% от жените с гонорея развиват остър салпингит, като е възможно да се стигне до възпаление на малкия таз и до безплодие. Мъжете могат да развият епидидимит и простатит. В тежки случаи може да се стигне до десиминирана гонококова инфекция, ендокардит и менингит. Гонореята не води до вагинит, но други, придружаващи инфекции могат да доведат до такава клиника. В 10-30% от пациентите с гонорея е установена и хламидиална инфекция. Според различните проучвания, в 50-80 % от случаите на гонорея при жените не се наблюдават клинични симптоми, докато при мъжете асимптоматично протичане е налице едва в 10 % от случаите.

Сериозните клинични последствия и възможността за асимптоматично протичане, определят гонореята като социално и здравно значимо заболяване и показват необходимостта от надеждна лабораторна диагностика за своевременна идентификация и лечение на Neisseria gonorrhoeae. Изследването за Neisseria gonorrhoeae е желателно при неизяснени случаи на:

• цервицит и салпингит при жени;
• уретрит, фарингит и проктит при двата пола;
• епидидимит и простатит при мъже.

• Цервикален секрет – взет с тампон или цервикална четка след отстраняване на мукозния секрет от цервикалния канал с отделен тампон или памук, който се изхвърля. Взетият секрет се поставя в течна транспортна среда или в суха епруветка
• Уретрален секрет – взет с тампон в течна транспортна среда или суха епруветка
• Урина - първа порция на първа сутрешна урина без тоалет отделена в стерилен контейнер
• Еякулат – отделен в стерилен контейнер

не се прилага

Тестът се базира на строго специфична полимеразна верижна реакция (PCR) уникална последователност, специфична за Neisseria gonorrhoeae и анализ на кривата на топене на амплификационните продукти. По този начин се повишава специфичността и чувствителността на изследването.