Количествено определяне на албумина в урината. UACR е съотношение между две измерени вещества:

Албумин в урината (mg/L) / Креатинин в урината (mmol/L) = UACR в mg/mol ~ Отделяне на албумин в mg/ден.

UACR оценява 24-часовата екскреция на албумин в урината. UACR се съобщава в mg/mol и се доближава до отделянетo на албумин за 24 часа в mg/ден. За разлика от тест-лентичките за албумин, UACR не се влияе от промени в уринната концентрация. UACR се измерва в първа сутрешна урина, когато възможно. Събиране 24-часова диуреза или друга диуреза не са необходими.

За много хора, албуминурията е най-ранният признак на хронично бъбречно заболяване (ХБЗ). A съотношението албумин/креатинин (UACR) в еднократна порция урина е препоръчителен тест за оценка и наблюдение на отделянето на албумин в урината.

Оценка на екскрецията на албумин в урината се препоръчва главно при пациенти със захарен диабет за ранна диагностика и наблюдение на бъбречните увреждания:

• веднъж годишно при пациенти с диабет тип 1 с давност пет или повече години;
• веднъж годишно при пациенти с диабет тип 2 още към момента на поставяне на диагнозата;
• по-често наблюдение може да се изиска при пациенти с промени в клиничното състояние или след терапевтични интервенции.

Други състояния, при които изследването би било полезно са: артериална хипертония, хронична сърдечна недостатъчност, някои бъбречни заболявания и др.

За изследването е необходима сутрешна урина (първа или втора). Въпреки че информативна стойност има и изследването в случайна уринна проба. Пациентите трябва да се въздържат от тежки упражнения 24 часа преди теста. UACR е неточен при лица с твърде голяма или твърде малка мускулна маса, поради разликата в нивото на креатинина, който се произвежда от мускулите.

Както повечето хора вече знаят, един от най-ранните признаци на диабетна нефропатия е т.нар микроалбуминурия. Екскрецията на албумин в урината е ранен показател на сърдечно-съдовата заболеваемост и смъртност и загуба на бъбречната функция. Ранното ú откриване е много важно, защото чрез промяна в диетата (ограничаване на белтъчините, солта) и терапията (включване на инхибитори на ангиотензин конвертиращия ензим и ангиотензин рецепторни блокери), началните бъбречни увреди могат да са обратими.

Микроалбуминурията се определя като UACR ≥ 3.5 mg/mmol (жени) или ≥ 2.5 mg/mmol (мъже), но под 30 mg/mmol. Терминът „Микроалбуминурия“ не е съвсем точен, защото принципно става въпрос за отделяне/определяне на албумин. В миналото стойности 30-300 mg/24ч. и 3-30 mg/mmol се определяха като „микроалбуминурия“, а >300 mg/24ч. и >30 mg/mmol като „макроалбуминурия“, т.е. термините микро-/макро- се отнасят до количеството отделен албумин.

Ако екскрецията на албумин (UACR) е над референтната граница се препоръчва:

• повторение, за потвърждение на получения резултат;
• поради вариабилност в екскрецията на албумин с урината, две от три изследвания в рамките на период от 3-6 месеца трябва да са извън нормалните граници, за да се приеме, че е налице повишена екскреция на албумин или има прогресия на албуминурията.

Защо изследването за микроалбумин при диабетици 2 тип, трябва да се прави още при поставяне на диагнозата?

• ЗД тип I се изявява със симптоми, които трудно могат да се пропуснат, т.е. диагностицира се рано след появата му. При ЗД тип II нещата са различни, той може да протича години наред скрито и да се изяви направо с усложнения. Това е причината микроалбумин да се изследва още при поставяне на диагнозата.

Защо да си правя изследване за микроалбумин? Общо химическото изследване на урината няма ли да покаже същото?

• При общо химическото изследване на урина се определя белтъка в урината, докато при изследването за микроалбумин се улавят много по-малки количества и то само албумин. Изследването и много важно, защото положителният тест говори за начално бъбречно увреждане, което обаче открито навреме е обратимо.

Мога ли да направя теста, докато съм болен от вирусно заболяване?

• Повишената температура, остри инфекции, физически натоварвания могат да увеличат отделянето на албумин в урината. Така че изследването е добре да се прави извън описаните състояния.

Методите за изследване на белтък в урина с тест-лентички не са достатъчно чувствителни, за да открият микроалбуминурия. Липсата на чувствителност означава, че отрицателен резултат за албумин или белтък с тест-лентички не изключва патологична албуминурия или протеинурия. Всички форми на патологична протеинурия могат да започнат с албуминурия, тъй като албуминът е, едновременно, сред най-малките и най-преобладаващите протеини в урината.

Определянето на албумин в еднократна порция урина може да се използва, обаче, за да се компенсират вариациите в концентрацията на урината, е полезно да се сравни количеството на албумина в пробата с концентрацията на креатинина. Това сравнение се нарича съотношение албумин/ креатинин в урината (UACR).

Албумин в урината (mg/L) / Креатинин в урината (mmol/L) = UACR в mg/mol ~ Отделяне на албумин в mg/ден.

Предимства на съотношение албумин/ креатинин в урината (UACR):

• За разлика от тест-лентичките за албумин, UACR коригира отклонения в концентрацията на урината.
• Първата сутрешна урина е за предпочитане, тъй като по-концентрирана урина позволява засилено откриване на аналити, присъстващи в малки количества.
• Случайната проба от урина, събрана, докато пациентът е в офиса, също е приемлива, ако първата сутрешна не е на разположение.
• Събиране на 24 часова урина не е необходимо за рутинна оценка.