Cibalab Wiki

При изследване за лаймска борелиоза се доказват специфични антитела -IgM и IgG, които се образуват в човека след заразяване с причинителя на заболяването.

Изследване за лаймска болест се извършва само след като е имало ухапване от кърлеж или има симптоми, съвместими с тази инфекция.Важно е изследването да се направи минимум един месец след ухапването от кърлеж, за да могат да се образуват в организма специфичните антитела.

Взема се венозна или капилярна кръв от която се отделя серум. Препоръчително е материалът да бъде взет сутрин, на гладно.

Специфични IgM антитела се откриват в по-високи концентрации в ранните стадии на инфекцията, като в по-късните етапи те намаляват прогресивно.В първите седмици след инфектирането е възможно антителата да бъдат в много ниски стойности и теста да бъде отрицателен. Изолиран положителен резултат за IgG може да показва активна лаймска болест или преминала инфекция с персистиращи антитела. При неопределени и гранични стойности на антителата, както и за потвърждаване на диагнозата лаймска болест е препоръчително използването на имуноблот -тестове.

Заразен и опасен ли е за близките болният от лаймска болест? Болният от лаймска болест не може да зарази околните и не е опасен за тях.Заразяването става само чрез ухапване от определен вид кърлежи, които са заразени с бактериите, причиняващи лаймска болест.

Винаги ли след ухапване от заразен кърлеж човек се разболява от лаймска болест? След ухапване от кърлеж, дори и той да е заразен с борелии, риска от раразяване е около 10%.По-висок е риска, когато кърлежа престои по-дълго време и при отстраняване му е нарушена негоната цялост.

• Внедрен е иновативен кръвен тест- имуноблот за доказване на IgG антитела към причинителя на лаймската болест.
• При съмнение за невроборелиоза може да се изследва цереброспинална течност за наличие на специфични IgG антитела към Borrelia burgdorferi
• Намалена е цената на потвърдителният тест - имуноблот за доказване на IgМ антитела

1.Същност

Borrelia burgdorferi принадлежи към сем.Spirochetaeceae и е етиологичен агент на лаймската борелиоза.Причинителят на заболяването се пренася чрез различни видове кърлежи от род Ixodes.Лаймската болест е най-често срещаната кърлежово-преносима инфекция в световен мащаб.

2.Методи на определяне

Лаборатория „Цибалаб” разполага с набор от изследвания за диагностика на лаймска борелиоза:

• имуноблот-тестове за доказване на специфични IgM и IgG антитела
• серологични изследвания за доказване на антитела от клас IgM и IgG срещу Borrelia burgdorferi по метода CLIA -хемилуминисцентен имунен анализ
• доказване на борелиозен антиген в кърлежи
• определяне на специфични IgG в ликвор по метода CLIA

3.Клинично значение и информативно съдържание

Лаймската борелиоза е мултисистемно заболяване, което засяга нервна система, сърдечно-съдова система, ставен апарат и кожа. Въпреки че спирохетите ,причиняващи лаймската болест водят до мощен имунен отговор, те персистират в циркулацията. Заболяването преминава през различни клинични етапи, от ранна към късна инфекция.Сходността на клиничните симптоми на лаймската борелиоза с други заболявания, поставя диагностични затруднения поради многобразните и вариращи клинични прояви.

Специфични IgM антитела се откриват в по-високи концентрации в ранните стадии на инфекцията, като в по-късните етапи те намаляват прогресивно.В първите седмици след инфектирането е възможно антителата да бъдат в недетектируеми стойности и теста да бъде отрицателен. Изолиран положителен резултат за IgG може да показва активна лаймска болест или преминала инфекция с персистиращи антитела. При неопределени и гранични стойности на антителата, както и за потвърждаване на диагнозата лаймска болест е препоръчително използването на имуноблот -тестове.

4.Индикации

• кожни лезии подобни на erythema migrans;
• грипоподобни състояния след ухапване от кърлеж;
• неврологични заболявания, проявяващи се седмици до месеци след ухапването от кърлеж- менингити, енцефалити, асиметрични полиневрити,периферна пареза на лицевия нерв (особено при деца)
• засягане на костно-ставния апарат- артрит, с предимно засягане на коленни стави, артралгии, миалгии;
• засягане на сърдечно-съдова система- миокардит и перикардит;
• acrodermatitis chronica atrophicans,прогресиращ енцефаломиелит и хроничен ерозивен артрит- състояния типични за трети клиничен стадии на лаймската болест, проявяващи се години след ухапването.