Вирусът на Западнонилска Треска (WNV) е арбовирус, принадлежащ към семейство Flaviviridae и се пренася от комари от рода Culex. Заразяване от Западнонилска Треска са чести в Северна Америка, Европа и Близкия изток. Случаи на WNV са докладвани от много страни по света. WNV инфекцията обикновено е лека и самоограничаваща се. Изчислява се че 80% от заразените с WNV са асимптоматични. Когато е симптоматично и след инкубационен период от 2–15 дни може да има треска, умора, главоболие, неразположение, болки в мускулите, гадене, повръщане, лимфаденопатия и преходен обрив. Невроинвазивно заболяване (менингит, енцефалит или остра вяла парализа) се развива при <1% от заразените лица. Директно откриване на вируса от серум или цереброспиналната течност може да се извърши чрез молекулярни техники или клетъчна култура. Виремията е налице само за кратък период от време (до 7 дни). Серологията е водеща за поставяне на диагнозата Западнонилска треска. Средното време от откриването на вирусна РНК до появата на IgM антитела е около 4 дни, а за откриване на IgG – 8 дни. Ако се вземе серум в рамките на 8 дни от началото на заболяването, липсата на откриваем вирусспецифичен IgM не изключва диагнозата Западнонилска Треска. При невроинвазивни специфичният за WNV заболяване IgM почти винаги се открива до момента, в който се появяват симптоми. Откриваеми IgM могат да персистират до една година. Основното ограничение на серологичните тестове е широката кръстосана реактивност с други флавивируси (като напр. Вируси на енцефалит Zika, Dengue или Japanase). Методите за откриване, базирани на хемилуминесценцията, са широко разпространени поради техния нисък фон, линейност и широк диапазон на измерване. CLIA (ChemiLuminescent ImmunoAssay) тестове за откриване на IgG/IgM антитела са с повишена чувствителност и специфичност в сравнение с обикновената ELISA.

Резервоар на вируса са птиците. Комарите могат да бъдат заразени при ухапване на заразена птица, посредством поглъщане на вируси, циркулиращи в нейната кръв. Така те се превръщат в носители (вектори) и разпространители на вируса от заразени птици към здрави птици и други видове гръбначни животни. При поглъщане на вируси, чрез кръвта те се придвижват към слюнчените жлези на комара. Това се извършва в рамките на 5 – 14 дена и така комарът е способен да зарази нови животни, от които пие кръв. Намирането на мъртви врани е признак на възникване на инфекция в района. Този факт е заложен в някои от програмите за превенция и наблюдение на вируса. Комарите са главните вектори на вируса на западнонилската треска. Към месец юни 2005 г. той е изолиран в около 60 вида, предимно от род Culex и Тигровият комар (Aedes albopictus) – през 2011 г. за пръв път е установено наличие на тигров комар в България, в Созопол. През 2014 г. е установено наличието му в Бургас и Пловдив, а до 2016 г. – и в Пазарджик, Варна и Благоевград)

Инфекцията е регистрирана в Африка, Европа, Близкия изток, Централна Азия, Океания , а напоследък се разпространява с бързи темпове и в Северна Америка.

През 2018 г. са регистрирани случаи на Западнонилска треска в страни от Европейския Съюз (Италия, Гърция, Румъния, Унгария, Франция, Австрия, Хърватска и Словения) и в други държави (Сърбия, Израел, Косово).

На Балканския полуостров :

В Румъния – В периода 1996 – 1997 г. в страната са регистрирани около 500 случая със смъртност около 10%. На 29 декември 2010 г. са открити случаи на заболели 5 коня в селата Есна и Полизещи, Окръг Браила и един кон от село Нунтаси, Окръг Констанца. Това е потвърждение, че вирусът на Западнонилската треска придобива природна огнищност в района на делтата на река Дунав. В Гърция В началото на август 2010 г. се появяват сведения за три смъртни случая на граждани в северната част на Гърция. Здравните власти сочат, че причина за това е заболяването Западнонилска треска. Според гръцкото здравно министерство 16 са потвърдените случаи на заразени, като трима от тях умират с признаци на менингоенцефалит. Двама от тях са жена и мъж на възраст съответно 75 и 79 години. И двамата умират от усложнение на съпътстващи заболявания. На 13 август потвърдените случаи са вече 32. Същевременно съмненията за същото заболяване при болна жена в кома от Благоевград отпадат. Към края на месеца заболелите са 114 души, като девет от случаите са с летален край. Всички живеят в района на област Централна Македония в селища, намиращи се северозападно от Солун. Към 10 септември 2010 са открити 207 заразени с вируса, а 22 от тях умират. През следващите години заболяването спорадично е регистрирано в различни части на страната. В Сърбия През лятото на 2013 г. Западнонилската треска е регистрирана при хора в Сърбия. Заболели са над 100 души, като десет от тях умират. Болшинството от регистрираните случаи на заболяване е при хора от Белград. Сред починалите повечето са хора над 50-годишна възраст с отслабен от други съпътстващи заболявания имунитет По данни на Министерство на здравеопазването, в България към 25.08.2019 г. са съобщени 5 лабораторно потвърдени случая на Западнонилска треска /ЗНТ/, като 1 от случаите е вносен, а 4 са с анамнестични данни за ухапване от комари в страната, по местоживеене.

Венозна кръв (Епруветка за серум със сепарационен гел) или периферна кръв. Епруветката със гел се центрофугира след ретрахиране на съсирека и серумът се отделя в рамките на 30 мин. до 1 час. Отделеният серум (чрез гел-бариера или отделен, в подходяща епруветка за транспорт) се съхранява и транспортира при (2-8°С) до 24 часа.