При изследване за се доказват специфични антитела -срещу вируса на епидемичния паротит- IgM и IgG, които се образуват в човека след заразяване с причинителя на заболяването или след имунизация с протовопаротитна ваксина.

Изследването за специфични IgM антитела се извършва, за да се диагностицира епидемичния паротит, както и усложненията му. IgG антитела се изследват с цел проследяване на постваксиналния имунитет или определяне на имунния статус.

Взема се венозна или капилярна кръв от която се отделя серум. Препоръчително е материалът да бъде взет сутрин, на гладно . Може да се използва и плазма (EDTA,хепарин или цитрат).

IgM антителата се доказват веднага след появата на клиничната симптоматика ,и са в най-високи титри през първата седмица от началото на заболяването. IgG антителата след имунизация е най-добре да се изследват най-рано 120 дни след поставяне на ваксината. След прекарана инфекция антителата се запазват пожизнено във високи стойности, за разлика от постваксиналните антитела, които са в ниски титри.

Заразен и опасен ли е за близките болният от епидемичен паротит?

Източник на инфекцията е болният човек.Заболяването има висок контагиозен индекс- над 50% и възприемчивостта е висока. Всеки може да се разболее, но най-възприемчиви са деца и юноши до 15- годишна възраст, които не са боледували и не са имунизирани.

Може ли човек два пъти да боледува от епидемичен паротит?

След преболедуване се развива напрегнат пожизнен противовирусен имунитет и повторните заболявания са изключително редки.Обикновено те протичат леко и без усложнетия.

Настъпват ли усложнения след преболедуване от епидемичен паротит и какви са те?

Най- често се засягат околоушните слюнчени жлези. Много често в патологичния процес се включват панкреаса , тестиси, яйчници и други жлезисти органи. При заболяване в постпубертетна възраст при мъжете, които не са имунизирани, в около 40% от случаите се развива орхит (възпаление на тестисите). Тежко усложнение е засягането на централната нервна система.По-рядко като компликация се развива вторична автоимунна трамбоцитопенична пурпура или засягане на очите(кератит и/или ирит).