Инструменти за потребители

Инструменти за сайта


virus:q-faver

Изследване за Q Треска

LOINC 16677-7
Кратко наименованиеQ-треска (Coxiella burnetii, Q-fever) IgG
Пълно наименование на тестаопределяне на IgG антитела срещу причинителя на Ку-треска Coxiella burnetii
Мерни единици Ratio; полуколичествен тест
Методика хемилуминесцентен тест (CLIA)
Други имена anti-Coxiella burnetii IgG immunoassay
Материал Серум или плазма
Условия за транспорт и стабилност 2-8º C, до 24 часа
Условия за пробовземане няма специфични
Референтни стойности <0.9 отрицателен, 0.9-1.1 граничен, >1.1 положителен

* Същност Q треската е системна инфекция, която първично засяга белите дробове. Причинява се от Coxiella burnetii. Coxiella burnetii е Грам негативен кокобацил, който според последните филогенетични проучвания се разграничава от рикетсиите и е близкородствен с род Legionella. За разлика от рикетсиите може да преживява екстрацелуларно, но расте единствено в клетки от белодробни тъкан. Coxiella burnetii има жизнен цикъл със спорообразуване и може да съществува в две антигенни състояния. Когато се изолира от животни C. burnetii -антигенен вариант фаза I (гигантоклетъчен вариант) е с висока инфекциозност и е показател за хронифицирана инфекция. Във фаза II форма (дребноклетъчен вариант) C. burnetii се открива при остра инфекция. В тази фаза е по-малко инфекциозна , но жизнениня й цикъл е подобен на спорите, което осигурява извънклетъчното оцеляване. Най-честият животински резервоар на зоонозата е едър рогат добитък, овце и кози. От инфектираните животни причинителя се отделя чрез урина, фецеса , млякото и околоплодните води. При животните инфекцията протича асимптомно. Хората се заразяват посредством инхалация на контаминирани аерозоли,сурово мляко и храна.

  • Методи за изследване

Q треската е високо контагиозно заболяване, и поради тази причина изолиране на причинителя се допуска само в референтни лаборатории. Въпреки, че причинителя може да се докаже с молекулярно- биологични методи, серологичната диагностика е много по -удобна и приложима за тази инфекция. Имунофлуоресцентните методи се считат за най-надеждни и чувствителни и са референтни за диагностициране както на остра, така и на хронична Q треска. За трите класа антитела е възможна оценката за фаза 1 и 2 , което позволява разграничаването на остра или хронична Q треска. В лаборатория „Цибалаб“ се извършват следните лабораторни показатели за диагностика на Q треска :

Скринингови изследвания:

  • изследване на антитела от клас IgM към Coxiella burnetii фаза II по метода хемилуминисценция (CLIA).
  • изследване на антитела от клас IgG към Coxiella burnetii фаза II по метода хемилуминисценция (CLIA).

Потвърдителни техники и тестове за стадиране на инфекцията

  • изследване на специфични антитела от клас IgG (фаза I и фаза II)към Coxiella burnetii по метода индиректна имунофлуоресценция (IIF).
  • изследване на специфични антитела от клас IgM(фаза I и фаза II) към Coxiella burnetii по метода индиректна имунофлуоресценция (IIF).
  • изследване на специфични антитела от клас IgA(фаза I и фаза II) към Coxiella burnetii по метода индиректна имунофлуоресценция (IIF).
  • Информативно съдържание и клинично значение

След навлизане в макроорганизма C. burnetii се фагоцитира от клетките и се размножава във вътреклетъчни вакуоли.След изтичане на инкубационния период (от 2 до 4 седмици), първите клинични признаци са неспецифични: главоболие, повишена температура, скованост, мускулни болки. За разлика от инфекциите причинени от рикетсии, тук обриви не се наблюдават. След пролифериране в белия дроб C. Burnetii, посредством макрофагите достига лимфните възли и след това навлиза в системното кръвообращение. Инфекцията може да протече като симптомна -остра и хронична форма или асимптоматично.

Клинични прояви на C.burnetii инфекцията: Фебрилитет, Атипична пневмония, Грануломатозен хепатит,Ендокардит, Неврологични прояви,(енцефалит, менингоенцефалит),Остеомиелит.

  • Хроничната форма на инфекцията се среща при около 5% от инфектираните.Процеса се смята за хротнифицирал, когато е с продължителност повече от шест месеца след началато на заболяването.Клиничните симптоми са свързани с развитието на клетъчно-медииран възпалителен отговор от страна на макроорганизма. Основно се поразява сърдечно -съдовата система- клинично проявени като ендокардит, увреда на клапниия апарат и тромбемболизъм.По-рядко се засяга черния дроб с развитие на хроничен хепатит и цироза, или опорно-двигателния апарат с развитие на остеомиелит и остеоартрит.
  • Препоръчително е освен специфичния имунологичен тест за доказване на съответната клинична форма на Q треска, да се изследват още:

• ПКК с СУЕ- при около 25% от случаите се наблюдава левкоцитоза с ускорена СУЕ, а при 30%- тромбоцитопения. • Чернодробни трансаминази - AST, ALT,GGT – увеличени са почти в 90 % от случаите, като то е умерено 2 до 10 пъти над нормата. • При хронична форма на Q треска – често сe позитивират автоантителата- ревматоиден фактор,антигладкомускулни анттела и антинуклеарни антитела.

  • Материал за серологично изследване:

Изследва се серум, но е възможно използването и на плазма с EDTA. Материала може да се транспортира до 24 часа на 4-8º C

Използвана литература: 1.P.Fournier,T.Marrie,D.Raoult.Diagnosis of Q fever,J. Clin. Microbiol. July 1998 vol. 36 no. 7 1823-1834 2.Patricia M.Tille.Diagnostic Microbiology, 13 Edidtion,2014,523-525

virus/q-faver.txt · Последна промяна: 2019/06/06 15:54 от admin

Donate Powered by PHP Valid HTML5 Valid CSS Driven by DokuWiki